Здравейте,казвам се Наталия,но ме наричат Нати,на 24 годшни съм и днес ми е първи ден на работа като ....Хайде по-късно ще разберете сами от самата история.Попринцип съм от Берлин-Германия,но в момента се намирам в Южна Корея.Аз съм единствено дете.Обичам живота си ,но до кога ще е така?Винаги съм си мислила,че ме очаква бляскаво бъдеще с красив съпруг и може би две или три деца,но докато стигна до това първо трябва да мина през доста неща за да стигна до това красиво и мечтано от мен бъдеще.Израстнала съм в семейство от средната класа,баща ми е зъболекар,а майка ми е продавачка в магазин за дрехи.Когато бях на 17 години трябваше да започна да работя като сервитьорка в едно кафене в Берлин. Работих там седем години,да точно сега напуснах за да дойда тук в Корея,но все още нямах работа и карах само на спестяванията си.Бях пуснала няколко обяви в няколко вестници,че си търся работа,и че няма значение каква е всичко щях да работя каквото се налага.Ден,втори и трети никой не ми звънеше да ме наеме на работа.Мисля,че лекичко бях започнала да изпадам в депресия,защото знаех,че свърша ли парите,а нямам все още работа трябва да се върна в Берлин ,а аз не исках това.Забравих да кажа, че аз живеех с една моя приятелка от детството в Корея.Минаха още няколко дни и още никой не се беше обадил, ами вече тотално си бях изпаднала в депресия,мамка му не исках обратно в Берлин,а исках да остана тук в Корея.Чувствах,че тук е моето място.Минаха още два дни и най-накрая непознат номер ми звънна.Надявах се да е за работа,,а не да е станала грешка и да са сбъркали номера.Отивам до телефона и вдигам.
Н-Ало?
Господин Х-Ало,търся Наталия?
Н-Да,аз съм.
Господин Х-Искам да работиш за мен!-каза със студен глас.
Н-Но,за каква работа става дума?
Господин Х-Стига си задавала въпроси,искаш ли работата или не?
Н-Но,като не знам за какво става дума как да се съглася?
Господин Х-Няма да повтарям!-извика в ухото ми този властен мъж.
Н-Добре,ще работя за вас.
Господшн Х-Ще ти изпратя съобщение,кога и на кое място да дойдеш,и не закъснявай!
Н-Какво ще стане,ако има трафик и закъснея?-попитах аз малко притеснена.
Господин Х-Не ме предизвиквай момиченце,не си играй с мен,ясно!
И разговорът приключи.Боже този мъж беше свикнал да става както иска и каже той.Кой знае в какво щях да се забъркам с този тип.Вечерта,когато приятелката ми се прибра й разказах всичко до най-малката подробност за този странен разговор.
Мери-Нати,този човек може да е опасен,защо се съгласи да работиш за него?-каза уплашена.
*Мери така се казваше приятелката ми.*
Н-Знаеш,че ми трябват пари,не мога да се издържам цял живот с тези спестявания,а и знаеш,че не искам да се връщам в Германия,а искам да остана тук.
М-А помисли ли как ще реагират родителите ти на тази шантава история?
Н-Да,помислих и реших да не им казвам нищо.
М-Но те трябва да знаят в какво се забъркваш!-каза още по-уплашена.
Н-Попринцип трябва да,но не искам да ги тревожа.
М-Добре,щом така си решила,аз също няма да кажа на никого за това.
Н-Благодаря!
Станахме и се прегърнахме.Беше станало около един часът през нощта,и телефонът ми извибрира,беше същият номер,който очаквах да ми изпрати локацията за нашата среща.*Чакам те тук ******** в един през нощта утре,НЕ ЗАКЪСНЯВАЙ!!!.*Боже все повече ме хващаше страх,какво ли ме очакваше.
