II

18 2 0
                                    

Легнах да спя,но сами можете да разберете,че почти не мигнах цялата нощ,за да мисля,в какво се забърках.Към осем часът станах от леглото и отидох в кухнята да си направя кафе,Мери също пиеше кафето си.
М-Добро утро Нати.-каза докато отделя погледа си от телефона и поглеждайки към мен.
Н-Добро утро-казах уморено аз.
М-Изглеждаш ужасно...
Н-Добре,че ми каза очевидното-засмяхме се и двете.
М-Не си ли спала?
Н-Почти не съм.
М-Мислиш за онзи мъж?
Н-Да,как мога да не мисля за това.
М-Нати,притеснявам се за теб!
Н-Аз също.
Изпихме си кафетата и Мери тръгна за работа,а аз останах сама в къщата.Трябваше да изляза на разходка за да се разсея от тези мисли,които ми се въртяха в главата.Оправих се набързо и излязох, отидох и си купих любимият сладолед,след това се разходих още няколко часа и вече беше време да се прибирам.Когато се прибрах Мери се беше върнала от работа.Вечеряхме и отново обсъждахме тази тема.След вечерята се качих в стаята си изкъпах се и чаках да стане 00:00 часът за да тръгна към мястото на уговорката.Когато стана време да тръгвам бях доста изплашена.След няколко минути щях да се срещна с човек,който не познавам и никога не съм виждала,а щях да работя за него.Пристигнах на уговореното място в 00:30 часът отидох по-рано да се застраховам,че няма да ядосам боса.Чаках и чаках,колкото повече наближаваше времето за срещата,толкова повече започвах да треперя от страх.Беше станало вече 00:55 часът и видях една черна кола да се приближава към мен,беше с много силни фарове с ксенон и не можах да видя каква марка е колата.Спря тази огромна кола до мен и се отвори задният прозорец,отидох до колата.
ГосподинХ-Подранила си,това е добре,че изпълняваш каквото ти кажа!-каза със студеният си глас.
Н-Имам ли избор?-казах треперейки.
Господин Х-Ами попринцип НЕ!!!Вече си моя!-каза и се усмихна подло.
Н-Това звучи доста грубо,аз не съм ничия собственост-казах с треперещ глас.
Господин Х-Ти вече работиш за мен,значи си моя собственост и ще изпълняваш каквото ти наредя!
Н-Ще ми кажете ли за каква работа става дума?
Господин Х-Ще разбереш,сега влизай в колата!
Колкото и да не исках да влизам в колата с тези непознати мъже знаех,че нямам избор,та те бяха трима огромни мъже,нямах шанс да избягам.Влязох  в колата и тръгнахме на някъде по-непознати за мен улици,след може би 40мин. пристигнахме мисля,че просто пътувахме толкова дълго за да не запомня пътя към това имение.
Толкова е голямо имението,че спокойно можеше да живеят няколко семейства там.

ез да искам,докато се възхищавам на имението съм започнала да говоря на глас

Oops! Această imagine nu respectă Ghidul de Conținut. Pentru a continua publicarea, te rugăm să înlături imaginea sau să încarci o altă imagine.

ез да искам,докато се възхищавам на имението съм започнала да говоря на глас.
Н-Боже огромно е!-ахнах аз от възхищение.
Господин Х-Ако изпълняваш всичко което ти кажа,и си вършиш добре работата,обещавам ти,че ще имаш свое собствено имение.
Н-Това е всичко за което съм мечтала!
Господин Х-Ами хайде да влизаме и да започваме да действаме по-задачата да си купиш имение.
Н-Добре.
Преди да вляза през входната врата се обърнах,за да огледам каква беше колата,за да запомня повечко детайли.Видях,че беше черна както казах,но успях да видя и марката"БМВ".

Видях,че беше черна както казах,но успях да видя и марката"БМВ"

Oops! Această imagine nu respectă Ghidul de Conținut. Pentru a continua publicarea, te rugăm să înlături imaginea sau să încarci o altă imagine.

Окей вече можех да вляза и да огледам и вътре.Влязохме,а вътре беше още по-огромно.
Н-Това направо е дворец,това е бъдещето ми-казвам представяйки си,че е мой дом.
Господин Х-Това зависи изцяло от теб,хайде да отидем в кабинета ми и да говорим по-работа.
Тръгнахме към кабинета му,а аз само се любувах на гледката.След пет минути стигнахме до огромна врата.Господинът я отвори и като видях,колко е голям кабинета му,та той беше колкото къщата на Мери.

My Mafia Boss Unde poveștirile trăiesc. Descoperă acum