Легнах да спя,но сами можете да разберете,че почти не мигнах цялата нощ,за да мисля,в каквосе забърках.Към осем часът станах от леглото и отидох в кухнята да си направя кафе,Мери също пиеше кафето си. М-Добро утро Нати.-каза докато отделя погледа си от телефона и поглеждайки към мен. Н-Добро утро-казах уморено аз. М-Изглеждаш ужасно... Н-Добре,че ми каза очевидното-засмяхме се и двете. М-Не си ли спала? Н-Почти не съм. М-Мислиш за онзи мъж? Н-Да,как мога да не мисля за това. М-Нати,притеснявам се за теб! Н-Аз също. Изпихме си кафетата и Мери тръгна за работа,а аз останах сама в къщата.Трябваше да изляза на разходка за да се разсея от тези мисли,които ми се въртяха в главата.Оправих се набързо и излязох, отидох и си купих любимият сладолед,след това се разходих още няколко часа и вече беше време да се прибирам.Когато се прибрах Мери се беше върнала от работа.Вечеряхме и отново обсъждахме тази тема.След вечерята се качих в стаята си изкъпах се и чаках да стане 00:00 часът за да тръгна към мястото на уговорката.Когато стана време да тръгвам бях доста изплашена.След няколко минути щях да се срещна с човек,който не познавам и никога не съм виждала,а щях да работя за него.Пристигнах на уговореното място в 00:30 часът отидох по-рано да се застраховам,че няма да ядосам боса.Чаках и чаках,колкото повече наближаваше времето за срещата,толкова повече започвах да треперя от страх.Беше станало вече 00:55 часът и видях една черна кола да се приближава към мен,беше с много силни фарове с ксенон и не можах да видя каква марка е колата.Спря тази огромна кола до мен и се отвори задният прозорец,отидох до колата. ГосподинХ-Подранила си,това е добре,че изпълняваш каквото ти кажа!-каза със студеният си глас. Н-Имам ли избор?-казах треперейки. Господин Х-Ами попринцип НЕ!!!Вече си моя!-каза и се усмихна подло. Н-Това звучи доста грубо,аз не съм ничия собственост-казах с треперещ глас. Господин Х-Ти вече работиш за мен,значи си моя собственост и ще изпълняваш каквото ти наредя! Н-Ще ми кажете ли за каква работа става дума? Господин Х-Ще разбереш,сега влизай в колата! Колкото и да не исках да влизам в колата с тези непознати мъже знаех,че нямам избор,та те бяха трима огромни мъже,нямах шанс да избягам.Влязох в колата и тръгнахме на някъде по-непознати за мен улици,след може би 40мин. пристигнахме мисля,че просто пътувахме толкова дълго за да не запомня пътя към това имение. Толкова е голямо имението,че спокойно можеше да живеят няколко семейства там.
Oops! Această imagine nu respectă Ghidul de Conținut. Pentru a continua publicarea, te rugăm să înlături imaginea sau să încarci o altă imagine.
ез да искам,докато се възхищавам на имението съм започнала да говоря на глас. Н-Боже огромно е!-ахнах аз от възхищение. Господин Х-Ако изпълняваш всичко което ти кажа,исивършиш добре работата,обещавам ти,че ще имаш свое собствено имение. Н-Това е всичко за което съм мечтала! Господин Х-Ами хайде да влизаме и да започваме да действаме по-задачата да си купиш имение. Н-Добре. Предидавляза през входната врата се обърнах,за да огледам каква беше колата,за да запомня повечко детайли.Видях,че беше черна както казах,но успях да видя и марката"БМВ".
Oops! Această imagine nu respectă Ghidul de Conținut. Pentru a continua publicarea, te rugăm să înlături imaginea sau să încarci o altă imagine.
Окей вече можех да вляза и да огледам и вътре.Влязохме,авътре беше ощепо-огромно. Н-Това направо е дворец,това е бъдещето ми-казвам представяйки си,че е мой дом. Господин Х-Това зависи изцяло от теб,хайде да отидем в кабинета ми и да говорим по-работа. Тръгнахме към кабинета му,а аз само се любувах на гледката.След пет минути стигнахме до огромна врата.Господинът я отвори и като видях,колко е голям кабинета му,та той беше колкото къщата на Мери.