Дните ми минаваха доста бързо,та нали правех едно и също всеки ден.Ставах рано правихме тренировки после почивка един час,след това обяд,още един час почивка,пак тренировки,вечеря и хайде по-леглата.Когато излизах Събота и Неделя също бях с Хоби,Джин и Ани станахме си доста близки.Ходихме по дискотеки,разхождахме се,правихме си партита,като цяло си изкарвахме супер.Беше минал вече месец откакто съм в обучение.*Боже как лети времето*мислех си аз,докато бяхме на разходка с приятелите ми.Днес бяхме дошли на брега на морето,стояхме седнали на пясъка и си говорехме. Х-Нати,може ли да поговорим?-каза сериозен той. Н-Да,разбира се.-Отговорих аз с усмивка на лицето. Отдалечихме се от другите и започна нашият личен разговор. Н-Какво има Хоби,всичко наред ли е?-казах притеснена. Х-Не знам все още. Н-Какво става с теб,проблем ли имаш с нещо или някой?-попитах още по-притеснета. Х-Не,не е това. Н-А,какво е? Х-Искам да ти кажа нещо....-каза със сериозна физиономия,докато ме гледаше право в очите без да мига. Н-Добре. Той си пое дълбоко въздух,след това издиша и започна да говори. Х-Нати? Н-Да,Хоби? Х-Охх как да го кажа... Н-Просто го кажи,не се притеснявай! Х-Добре....Нати,харесвам те.... Н-КАКВО???? Х-Харесвам те! Н-Да,чухте,но от кога?-казах все още шокирана. Х-От скоро,но мисля,че много те харесвам. Н-Хоби,виж сега в момента мисля единствено и само за обучението,което е много важно за мен и моето развитие за напред.Надявам се да ме разбереш.-казах със студен глас аз.Та нали ще ставам убийца за какви чувства ми говори той,вярно е,че и аз имах симпатии към него,но не можехме и не трябваше да сме заедно. С Хоби стояхме без да казваме нищо,просто се гледахме.Виждаше се болката в очите и на двама ни,но не можех да допусна *Босът ми*да научи за него и да го използва срещу мен. Н-Съжелявам,но не може да сме заедно. Х-Уважавам решението ти,но знай,че каквото и да става аз ще те чакам,ако си промених решението. Н-Разбира се,че ще ти кажа-усмихвам му се със сълзи в очите. Х-Хайде да се връщаме при другите. Н-Да,доста се забавихме. Върнахме се,взехме си работите и си тръгнахме.По-пътя се държахме както обикновено все едно не сме провеждали този труден за нас разговор.Бъзикахме се и правихме щуротии по-пътя,докато се прибираме.Както вървях и се бях загледала в Хоби.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
И взех,че се спънах и паднах.Мда много тъпа ситуация за мен Джин и Ани се пръскат от смях,а Хоби веднага дойде и ми помогна да се изправя. Х-Добре ли си?-попита загрижен. Н-Да,само ме боли кракът. Когато Хоби чу,че кракът ми е наранен веднага прехвърли ръката ми на рамото си и сложи другата си ръка на гърбът ми (по-нагоре от кръста) за да ми помогне в ходенето.Знаех,че сама няма да се справя с оставащият път,затова не му казах нищо.След може би 20мин стигнахме до аптека. Х-Ани върви и вземи нещо за кракът на Нати. Н-Няма нужда... Х-АНИИ КАЗАХ ТИ ДА ОТИДЕШ!-развика се той. Лол до сега не го бях чувала да вика. А-Добре,отивам... След пет минути дойде Ани с лекарствата и тръгнахме отново без никой да обелва и дума.Когато стигнахме до къщата на Ани,аз и Хоби все още помагайки ми отидохме до стаята,в която спях.Той ми помогна да седна на леглото и отиде да вземе лекарствата от Ани.Върна се след има няма две минути и започна да вади лекарствата от чантата. Х-Това хапче е болкоуспокояващо,ей сега ще ти налея вода и ще го изпиеш.Когато си довърши изречението излезе от стаята и отиде до кухнята за вода.Върна се с водата и ми подаде чашата,аз изпих хапчето и той взе чашата от ръцете ми и я остави на шкафа до вратата. Х-Сега искам да си вдигнеш кракът на леглото за да го промия. Направих каквото поиска и Хоби започна да гласи мазилото за промивката на раната ми. Х-Да знаеш,че ще щипе. Н-Няма проблем-казах аз. Хоби започна промивката и когато видя,че реагирах на допира с мазилото,разбра,че ме щипе и започна да духа внимателно в раната ми. Х-Така добре ли е? Н-Да. Хоби продължи с работата си,а аз стоях и го гледах колко е внимателен с всяко свое движение и се стараеше да не ме боли.Но когато осъзнах,че се усмихвам докато го гледам си дръпнах кракът от него. Х-Какво стана? Н-Това не е редно,което правим. Х-Не правим нищо лошо,нали? Н-Моля те излез от стаята! Х-Защо? Н-КАЗАХ ДА ИЗЛЕЗЕШ!!!-развиках се аз. И Хоби излезе от стаята.
