𝐃𝐚𝐫𝐤 𝐏𝐚𝐫𝐚𝐝𝐢𝐬𝐞

VI

Черно...

Като косата ти , която се сплита в пръстите ми. Винаги си имал красива , черна коса. Обичам да минавам с пръсти по нея.

+ + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + +

- Уморен ли си? - попитах Джехюн , който беше заспал на рамото ми.

Двамата седяхме и гледахме някакъв филм на телевизора.

- Може да се каже. Откакто започнахме със случая със зачестилите убийства всички в полицията сме на нокти.

- Има ли нещо ново по случая? - бях твърде фокусиран върху него отколкото в телевизора.

- Знаеш , че не ми е позволено да говоря за случая.

Можех само да го гледам. Не можех да го накарам да ми каже нещо повече. Все пак имаха протокол за спазване.

- Как мина денят ти? - попита ме той.

Да , нека говорим за мен.

- Знаеш. Бях на смяна в ресторанта и помагах в кухнята.

Джехюн не каза нищо. Винаги е бил затворен. Но винаги успяваше да ме разчете , като отворена книга. Не знам как го правеше всеки път , като сме заедно.

- Утре кога трябва да си в офиса? - попитах.

Той нямаше определен график за спазване. И всеки ден беше различно.

- Джиньонг каза , че ще ме вземе около осем.

- Добре.

Продължихме да гледаме филма.

Винаги е било така между нас. Само няколко думи и после тишина.

Винаги е било тишината. Но е приятно.

Харесвам тишината между нас.