𝐃𝐚𝐫𝐤 𝐏𝐚𝐫𝐚𝐝𝐢𝐬𝐞

XXIV

Стаята беше сива и една лампа беше единственият източник на светлина тук.

Маса и столове. Има само едно нещо ,което мога да гледам. А не човекът пред мен.

- Дже , знаеш , че нямаш избор.

Тишина.

- Всички доказателства водят към теб. Хванахмете на местопрестъплението. Как можеш за го отречеш?

Тишина.

Мога да говоря.

Но не искам.

- Защо?

Защо? Защо се случи?

- Няма нужда да казваш. Знаем защо. Но искам да го чуя от теб.

Защо?

Защо не мога да кажа нищо?

Виждах разочарованието в очите му. Трудно му е.

Никога не съм виждал Джиньонг такъв.

- Знаеш ли? Молех се да не си ти. Но стана така , че се случи.

И аз съм разочарован.

Защо не мога да го погледна и да му кажа истината?

Не мога. Това е моят избор.

- След малко ще дойде твоят адвокат. Знаеш процедурата. Та ти си шибан полицай Чонг.

- Съжалявам.

Само това мога да кажа.

Не знаех дали е към него или към мен.

Съжалявам, че се влюбих толкова много.

Съжалявам, че избрах теб пред себе си.

Съжалявам, че съм готов да направя всичко за теб.

Вече съм приел съдбата си , макар и да знам колко е жестока.

Но не мога да избягам.

Малко по малко , изгубих себе си в погледа ти.

Малко по малко , ти ме превърна в нещо ужасно.

Бях толкова заслепен от теб , че не се усетих.

Това ужасно нещо е моят край.

Не цигарите или алкохола, а ти.

Гледаш ме от другата страна.

- Те...

Мога само да ти се усмихвам. Виж се , ти си свободен. А аз?

Не можем да си кажем повече.

- Времето за свиждане приключи! - извика пазачът зад мен.

Един последен поглед. А ти си тръгваш, оставяйки ме сам.

Все още не мога да повярвам , че съм влюбен в теб.

Ти си чудовище. Моето чудовище.

А аз съм луд , че те обичах.

КРАЙ ♡