XXI

11 3 1
                                    

Черно...

Черни ръкавици пазят ръцете ми от жестокия вятър.

Трябваше да си остана , но имах една задача...

+ + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + +

Пътувах към срещата , на която се уговорихме.

Полунощ е. Доста необичайно време за една среща. Но в този свят , повечето неща най-добре стават на тъмно.

Още малко докато стигна. За един миг може да стане всичко. Началото на нов живот или неговият край. Но като че ли минава твърде бавно.

Кога ще свърши този трафик? Погледнах през прозореца , на който фаровете на колите отразяваха светлината си.

Телефонът ми звънна. Джехюн е.

- Ало?

- Хей , Те.

- Какво има?

- Няма да ме има вкъщи тази вечер. Имам много работа в офиса.

- Добре. Искаш ли помощ?

- Няма нужда. И сам съм достатъчно полезен.

- Добре тогава. Обичам те.

- И аз теб. Чао.

Край на разговора.

Ще се видим после Джехюн.

 𝐃𝐚𝐫𝐤 𝐏𝐚𝐫𝐚𝐝𝐢𝐬𝐞Where stories live. Discover now