𝐃𝐚𝐫𝐤 𝐏𝐚𝐫𝐚𝐝𝐢𝐬𝐞

XVI

Бяло...

Улиците целите са в бяло. Харесва ми да гледам градът от покрива на управлението. А снежинки полепват на цигарата ми...

+ + + + + + + + + + + + ± + + + + + + + + + +

- Ето те. - чух глас зад мен. Минхьонг току-що се качи при мен.

- И Минхьонг да ме търси? Уау. - повдигнах едната си вежда.

- Не точно. Просто не те видях на бюрото ти. - той се загледа в побелелия град.

- Как е случаят , детективе?

- Не е на добре. Джиньонг се опитва да намери нещо , но все стигаме в задънена улица.

Тишина. Стояхме така докато не изпуших първата си цигара.

- Очаквате ли още жертви? - попитах.

- Би било чудесно това да е последната. Но ще има още със сигурност.

Не можех да разчета погледът му.

- Ти какво смяташ?

Защо ме пита?

- Не знам. Не съм мислил по това. - мразя да съм в погледа на хората. Не обичам да ме разпитват.

Той погледна към ръката с цигарата.

- Какво ти е на ръкава? - това ме накара да погледна ръкава си.

Мамка му! Защо не съм го забелязал до сега?

Изненадата ми е била неочаквана.

- Кога е станало така? - попитах повече себе си.

- Много е зле. Изглежда все едно някой го е дръпнал.

- Трябва да попитам Тейонг. Той отговаря за прането попринцип.

- Жалко е , че е лимитирана серия.

Изненадах се. От къде знае това?

- А ръката ти как е?

Доста е необичаен днес.

- Боли още. Но поне мога да я движа.

- Това е добре. Грижи се Чонг. - той сложи ръката си на рамото ми преди да влезе обратно.

Какво му е на Марк?