Текстове

Още по-старо

Това е хилядолетия преди "Дъщерията на огъня"

  Хадес седеше на диван и се и пробваше да се удави с вино. Разбира се, никой не се интересуваше къде е, стига да не пречи. Мислеше си „Най-възрастният съм сред братята ми. Не заслужавам Отвъдното. Не съм лош. Не убивам хората за глупости. Все пак съм затворен долу.". Ядно изпи поредната чаша вино.
- Дай ми още една чаша! – провикна се той. Не знаеше дали ще го чуе някого. За щастие се отзова един мъж. Беше с около година по-възрастен от него. Поклони се и прибра крилата си.
- Колко да е разредено, господарю? – попита той. Царят на Подземното царство махна с ръка. Беше без значение за него вече. Мъжът бързо му даде вино добре размесено с вода и си замина бързо. Явно се беше уплашил от Хадес. Богът на Отвъдното се намръщи и отпи. Поне виното си го биваше. Облегна се на дивана и се загледа. Крилатите раздаваха напитки, не крилатите си бъбреха... „Никой не забелязва, че ме няма." Помисли си. До него кацна мъжът от по-рано. Хадес огледа крилата му. Беше красавец. Погледна лицето му. Гледаше го въпросително.
- Какво? – попита царят на Подземното царство.
- Попитах Ви дали искате още вино, господарю...– обясни мъжът.
Хадес кимна и крилатият му наля.
- Как се казваш? – попита богът на Отвъдното.
- Евър, син на Астрей, бог на Източният вятър, господарю. Нещо сбърках ли? – притесни се виночерпеца. Започна да пристъпва от крак на крак.
- Не, разбира се. Любопитство – обясни синът на Кронос. Евър понечи да си тръгне, но Хадес го дръпна обратно. – Поседни де.
На царя на Отвъдното му се бе приискало да поговори (И да попие, разбира се) с някого. Отпи дълбока глътка. Сети се за Персефона. Как бе съсипала живота му и как бе преспала с брат му. Два пъти. Беше се подиграла с честта му. Прииска му се да счупи нещо. Вместо това се обърна към крилатия, който наблюдаваше вече смръщеното му лице:
- Имаш ли съпруга, сине Астреев?
Евър си отдъхна и отговори спокойно:
- Не, господарю...
- Любовница?
- Не, господарю.
- Някаква жена?
Богът на източният вятър се почеса по врата и каза:
- Предпочитание към същия пол, господарю.
Хадес се отпи дълбока глътка и запита:
- Любовник на брат ми?
- Не знам за кой от всичките говорите, но не, господарю.
- Не?
- Не. Предпочитам да не съм нечий ероменос*, господарю.
Синът на Кронос пресуши чашата и я подаде на виночерпеца. Събеседникът му я напълни. Не разреди виното, но и на царят на Отвъдното вече не се интересуваше. Крилатият му връчи алкохола. Хадес уморено седна на дивана. Беше му омръзнало да го подиграват, да го мразят, да е лошият.
- Всичко наред ли е? – попита синът на Астрей и добави бързо: – Господаю.
Божеството без крила замълча и се загледа във виното си.
„Не. Нищо не е наред. Усещам как болката ме завзема, как се храни с душата ми... Искам да им покажа на всички какво умее богът на мъртвите. Да оставя само моя свят." заредиха се яростни мисли в ума му.
Изведнъж усети нечия хладна ръка на рамото си. Сепна се. Крилатият мъж бе седнал до него и си бе сложил ръката на рамото му. Хадес погледна буреносните очи, които го гледаха притеснено.
- Добре ли сте, господарю? – попита виночерецът. Богът на Подземното царство изпи чашата и я подаде на крилатият.
- Би ли ми сипал още? Неразредено? – помоли Хадес. Пиенето го успокояваше. Евър изпълни молбата.
- Ще се напиете, господарю – съобщи богът на Източния вятър.
- Това е целта – измърмори синът на Кронос.
- Жена Ви знае ли, господарю? Искате ли да я повикам?
- Не! Не желая! Добре ми е без нея!
Хадес преполови чашата. Виночерпецът го погледна притеснено. Владетелят на Отвъдното вдигна вежда. Евър за разлика от други виночерпци не избяга при този поглед. Хадес въздъхна едновременно доволно и раздразнено и допи виното си.

*Ъъъх... Означава гей, но... Абе по-добре чукнете в гугъл eromenos