Огледалото

II. ВЛАКЪТ

Иван Тодоров

1900 г.

Парата от локомотива се издигаше на такава височина, че влакът се забелязваше от десетки километри. Извиваше се като змия през планинските масиви. Това беше един от най-трудните маршрути поради голямото изкачване. Машината дърпаше след себе си десетина вагона, които на равен терен въобще не биха ѝ се опрели, но по нагорнището беше друга работа. Машинистите не смогваха да поддържат огъня в котела. В малката гара преди изкачването зареждаха тендера с вода и въглища, за да бъдат сигурни, че те ще бъдат достатъчни за красивото, но трудно преминаване през терасовидните изкачвания по планината.

Най-интересната част за пътуващите бяха тунелите.

Въпреки че трябваше задължително да са затворили прозорците, защото иначе имаше шанс от задушаване, поради пушека – който изгорелите въглища образуваха – влизането и излизането от тунел си беше преживяване. Ако гледаш отстрани напускането на тунела ще видиш как влака излиза от бяла пара. Нищо не можеше да се сравни с чара на голямото желязно животно.

Симеонов седеше във вагон-ресторанта и пиеше от своето горещо, турско кафе. Беше малко преди обяд и слънцето нахално нахлуваше през прозорците, като огряваше порцелановата чаша на масичката.

Мислите, които минаваха през главата му, бяха изцяло насочени към къщата, която щеше да закупува. Това беше целта на пътуването му. Имаше още три часа до неговата спирка, но това не му пречеше, защото най-накрая щеше да се измъкне от онази дупка, в която досега живееше.

Изпи си кафето и се върна в своето купе. В него имаше само още един младеж, който явно не беше се отправил на далечно пътешествие, тъй като нямаше почти никакъв багаж.

Симеонов седна до прозореца и разгърна вестника, който си беше взел преди да се качи във влака.

Отново нищо интересно, помисли си той, след като беше преполовил хартиеното издание. От трополенето на железните колелета и монотонния звук, му се приспа.

Без да се усети беше потънал в дълбок сън.

***

Отвори стреснато очи, защото силният тътен се беше промъкнал в ушите му и оттам се бе добрал до мозъка. Не разбра веднага какво се е случило.