Огледалото

XIII. МЪРТВИЯТ ПЪТ

Йоана Борисова, Иван Тодоров

Борис гледаше серията от снимки, които бе направил днес и се сети, че е пропуснал да снима пътя към малкото градче.

Докато караше колата си по извитите тесни пътища рано сутринта, се беше любувал на есенната красота на пейзажа. Високите дървета бяха оформили тунел от оранжево, жълто и червено над асфалта, а слънчевите лъчи осветяваха пътя с топлината си. Сякаш се беше върнал в детството си, когато с родители му ходиха на различни разходки из страната. Гледките, които те му бяха показали, го бяха вдъхновили да стане фотограф. Искаше да запази онези моменти завинаги.

Утре задължително щеше да отиде и да направи няколко кадъра там.

Борис започна да прелиства снимките, градът беше като златна мина за неповторими кадри.

Върна се към утринната атмосфера на площада, от където бе започнал да снима. Първите ранобудници вече бяха изпонасядали по пейките в парка и кафенетата и именно това изобразяваше първата снимка. Две баби се бяха унесли в сплотен разговор върху стара пейка с износени и обелени дъски. В краката им имаше струпани торби с покупки от близкия пазар, а между тях, в пластмасова чинийка, стоеше домашен кекс.

От колко ли години имаха тази практика?

С мисълта дали и той щеше да си има такива приятели, с които да споделя спомените от младините си някога, Борис превъртя на следващата снимка.

Беше на издължената сянка на една девойка, застанала пред пекарната. На сянката не се виждаше смартфонът в ръцете ѝ, защото беше скрит от торбичката, която държеше, а екстравагантният ѝ гащеризон приличаше на дълга рокля. Така кадърът все едно показваше минало и настояще в една снимка. Имаше мистерия между двете епохи, загатваща за изминалите години и едновременно за близостта им.

Последваха случайни снимки от тесните кокетни улички на града. От терасите висяха гъсти мушката, тук-таме имаше по някоя котка.

Борис се удивяваше колко по-различно изглеждаше града между големите булеварди и уличките между пекарната и сладкарницата.

Почувства се доволен от работата си днес, беше събрал достатъчно материал за месеци напред. И някак искаше утре отново да се разходи насам-натам и да поснима още.