Огледалото

XI. ГРЕШНИКЪТ

Иван Тодоров

2008 г.

Дъждът се сипеше из ведро, а часът беше единадесет вечерта. Мракът беше погълнал улицата. Две лампи разпръскваха рядка светлина.

И двете огряваха малката автобусна спирка.

Там, под мъждивите светлини, седеше момиче. Около двадесет и пет годишна, с тежък грим, който, слава богу, не беше попаднал под дъжда. Беше оскъдно облечена, но това привличаше клиентите. Лятото беше добре, но дори през зимата някой път ги караха да излизат с тези тънки дрехи. Тогава се умоляваха да спре някой, за да могат поне да се стоплят малко.

Сега беше юли месец и летният дъжд правеше времето поносимо.

От долната част на улицата се зададоха фарове.

Когато спряха пред нея, тя огледа колата. Можеше да познае дали човек има пари по возилото, което караше.

Този нямаше. Очуканият Форд Фиеста не говореше за богат собственик. Въпреки това тя разпъна чадъра и отиде до прозореца, който се смъкна, когато тя почука.

– Какво ще желаете? – попита тя мъжът, който седеше зад волана.

Тежкият поглед, който ѝ хвърли, не беше знак за добър изминал ден.

– Господине, ще желаете ли нещо? – повтори тя пак, тъй като той не реагира при първия въпрос.

– Да, ще искам номер две – каза мрачно той и ѝ направи знак да се качва.

Докато се настаняваше на седалката, тя му рече:

– Номер две ще струва петдесет лева.

– Добре, но може ли да отидем на по-уединено място?

– Няма проблем, стига до един час да ме върнете пак до спирката.

Колата потегли в мрака.

Озоваха се в един от най-спокойните квартали на града и спряха зад един магазин.

– Тук ли ще бъдем? – попита тя.

Той не отговори, а само слезе от колата и отиде да ѝ отвори вратата. Преместиха се на задната, по-широка, седалка и тя започна да се съблича...

***

Каравелов се беше излегнал във фотьойла, когато мъжът нахълта през вратата.

Носеше нещо в торба. Остави я на един рафт и излезе без да казва нищо. Каравелов се надигна и бавно се насочи натам. Запали една кубинска пура и отиде да види какъв подарък му е оставил неговият човек. Косата беше добре сресана, кожата беше като бебешко дупе, устните бяха с ботокс, но не прекален, единствено не му хареса гримът. Беше тежък, дори малко я загрозяваше.