Огледалото

VIII. А ИМА ЛИ СМИСЪЛ?

Иван Тодоров

Това се питаше и той...

Ставаше рано, хващаше влака, отиваше в университета, там му преподаваха мързеливи лектори и доценти, които бяха на автопилот и им разказваха лекциите без абсолютно никакво желание. След това се прибираше в тях, където нямаше какво да прави. Живееше в апартамент, което допълнително усложняваше ситуацията с намирането на занимание. Намираше утеха единствено във видео игрите. Все още не беше професионалист, но мечтата му бе един ден да си изкарва прехраната с тях. Без значение дали ще ги създава или ще ходи по състезания и ще печели купи.

Късметът обаче не бе на негова страна. Беше ходил на няколко турнира, но отпадаше още в началото. Винаги отиваше с мисълта, че е по-добър от другите, но съдбата му показваше среден пръст. Хората си мислят, че той е толкова затворен и асоциален заради игрите. Бяха в грешка. В училище беше едно много свежо, забавно и учтиво момче, но след предателството, което най-малко очакваше, реши, че няма смисъл да се занимава повече с хора. Поне не лице в лице.

Бяха най-добри приятели десет години, но човекът, който го беше предал реши, че вече не се нуждае от него и просто го отсвири. Беше се взел за нещо, което не е. Вече го наричаше „Оня, за когото не искам да си спомням". Да, беше малко вдетинено, но такава беше и постъпката. Както и да е, беше го загърбил вече.

Сега животът му бе еднотипен. Не бе особено щастлив. Рядко се усмихваше. Навсякъде се движеше като таласъм. Искаше да си намери нови приятели, но не бе сигурен дали е готов отново да се потопи в света на приятелството. Сега беше в сесия и умът беше насочен към изпитите. Първият мина, беше го взел с отличен.

Днес беше вторият.

***

Пътуваше във влака. Беше рано – седем и половина. Дремеше в купето, когато влакът спря на поредната спирка. Качи се някакво момче. Горе-долу на неговата възраст. Седна срещу него и се загледа през прозореца. Носеше и раница, сигурно отиваше на училище. Може и в университет. Не приличаше на човек, който работи. Отново затвори очи и почна да се унася в сладък сън, когато влакът се разтресе и го събуди. Момчето седеше и го зяпаше. Почувства се неловко. Отвърна на погледа му и отново затвори очи. След няколко секунди пак ги отвори. Момчето продължаваше да го зяпа.