A life with 4 boys // c.h. [REWRITING]

Chapter I [Rewrited]

- Алексис Хемингс. - чу се глас викащ ме на сцената. Най-накрая. Моментът, който чакам от началото на гимназията. Официално се дипломирах..

{...}

- Щом вече се дипломирахме какво ще правим? - радостните викове на най-добрите ми приятелки прекъснаха мислите ми.

Емили Бей и Стейси Хоуп.

- Знаете,че Люк и момчетата живеят наблизо,нали? - започнах да говоря. Двете момичета обърнаха главите си към мен,а Емили повдигна веждата си в знак да продължа.

- Може би, съм говорила наскоро с Люк и съм се уговорила да живеем заедно. - казах бавно. Стейси и Емили се спогледаха и докато осъзная,двете скачаха около мен и се радваха.

И в моменти като този се правя,че не ги познавам.

{...} - Седмица по - късно.

- Не мога да повярвам. - крещеше/шептеше Стейси.. Стояхме пред вратата докато търсех ключа, който Люк ми даде. 

- Спокойно де. - започнах да говоря докато отключвах. Влязохме вътре и първото нещо,което видях беше Калъм.. По боксерки.

- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?! - изписка Калъм и се прикри. Погледнах към Майкъл,който стоеше на дивана и се тъпчеше с чипс.

- Трябва ли да свикваме с това? - попитах,сочейки Калъм без да го поглеждам. 

- Горе - долу. - отговори и натика още една шепа чипс в устата си. 

- АЛИИ. - чу се викът на Люк някъде над мен. Обърнах се и го видях да слиза по стълбите. 

- Очаквах ви по-рано. 

- Имахме проблем с обеждаването на майка ми. - обади се Ем.

Секунди по-късно Аш слезе като ураган от втория етаж,подмина ни,влезе в кухнята,но след секунда подаде главата си през вратата. 

- Здравейте. - каза набързо и се върна обратно в кухнята.

{...}

Люк ни показа кой в коя стая е и се настанихме. Пуснах песен на All Time Low с усилен на макс звук докато подреждах гардероба си. Не знам как,но чух отварянето на вратата,което ме накара да спра музиката. Обърнах се и видях Калъм да оглежда стаята.

- Може ли да.. - не довърши изречението си. Видя стената ми със снимки и естествено,най-голямата снимка,на която сме аз,Люк и той. - Хубава снимка..

- Мхм.. Та какво щеше да питаш?

- Може ли да намалиш музиката? Съседите дойдоха да се оплачат.

- Добре.

- Добре. - каза и си тръгна. Maybe okay will be our "Always". 

{...}

- Гладен съм! - каза Аш. - Донеси ми храна. - говореше и се излягаше върху Майк.

- Отиди и си вземи! - отговори Майк и го избута от себе си. 

- Аз отивам и без това и аз искам. - каза Ем спокойно. Единственият уравновесен човек в тази къща.

Та както виждате започнах да пренаписвам историята.. Надявам се да ви хареса и дъа.