A life with 4 boys // c.h. [REWRITING]

Chapter III [Rewrited]

Стана ми много горещо,но отказвах да стана.. Подадох главата си от под одеалото и видях,че слънцето свети само върху леглото ми. Изпуфтях и реших да стана. Преоблякох се набързо и слязох долу.

{...}

През целия ден не правихме нищо.. Буквално. Всички стояха на телефоните си.

- Хайде да гледаме филм! - обади се Аш.

- Комедия! - каза Майк.

- Ужаси. - каза Стейси.

- Комедия! - настоя Майк.

- Комедия. - каза Стейси.

- Ужаси ! - каза Майк и тогава осъзна,че го изиграха.

- Добре,ще гледаме ужаси тогава. - каза Стейси и се засмя.

- Ще ти го върна Стейси. - засмя се Майк.

Аз не харесвах много ужасите,но какво да се прави.

В началото филма беше хубав, и почнаха убийствата.
На някой страшни моменти затварях очи и поглеждах настрани. Забелязах, че Стейси се сгушва в Люк. А уж каза,че понася ужасите.

На поредната ужасна сцена не издържах и "зарових" глава в рамото на Кал.

- Извинявай - подшушнах аз.

- Няма нищо. - отвърна той.

- Виж,виж! - показах му Стейси и Люк заспали сгушили се един в друг. Бяхме останали само ние четиримата,защото другите заспаха,а Аш и Емили се качиха по стаите си.

- Ще ги снимам. - каза Кал и извади телефона си. - Ъх, нямам батерия.

- Ето вземи моя - казах.

- Харесва ми тапета ти. Каква ти е паролата?

- Дай ми телефона.

Въведох паролата и му го дадох. Той ги снима - бяха толкова сладки. Неусетно съм заспала.
{...}
Събудих се облегната върху рамото на Кал. Всички спяха,освен Майк,който правеше кафе.

- Искаш ли кафе? - попита ме. Кимнах, надявайки се, че е видял. Станах и отидох при него.

- Вчера с Кал снимахме Стейси и Люк,бяха толкова сладки. - казах.

- А ти няма да повярваш какво правиха вечерта Аш и Емили. - каза той. Погледнах го с опулени очи. - Не,шегувам се,спокойно. - каза той и двамата се засмяхме.

Автоматично си удрихме по един лек шамар,все пак около нас спяха хора. Без успех. Кал стана и дойде при нас.

- Добро утро. - каза с неговия сънлив глас.

- Добро. - отговорихме с Майк в хор. След около час всички бяха будни.

Тази глава е супер кратка.