A life with 4 boys // c.h. [REWRITING]

Нежелан гост

Събудих се. Люк го нямаше,значи е слязъл долу. Станах от мекото легло и са запътих към банята. Измих си зъбите и лицето и се върнах пак в стаята. Облякох една бяла тениска и 3/4 клин и слязох долу. Първото нещо,което видях,развали деня ми.
- Оо не и ти. - изсъсках.
- О Алексис липсваше ми. - каза и се засмя.
- Не ми е до шеги Конър,какво правиш тук?! - казах.
- Нашите ги няма за седмица,затова помолиха Люк да живея с вас за тази седмица. - каза и се усмихна самодоволно.
- ЛЮК! -изкрещях.
- Какво по дяволите става? - показа се от кухнята.
- Ела. - казах и го повлякох отново към кухнята. - Сериозно ли? Знаеш,че от всичките ни братовчеди най-много мразя Конър! - казах,когато вече влязохме.
- Стига де,не можех да откажа. - каза. - Само една седмица!
- Охх добре. Да не се повтаря. - казах и излязох.
- Е Алексис, как върви. - самодоволно се усмихна Конър.
- Я млъквай,не искам да говоря с теб. - казах.
- Е ще трябва,защото ще живея тук за седмица и трябва да свикваш. - засмя се. Усмихнах му се фалшиво и се качих горе. Отидох до стаята на Емили. Почуках.
- Влез. - каза. Влязох разгневена вътре. - Хей,какво става?
- Конър ще живее с нас за седмица. - казах.
- Моля? - изкрещя. - Ела,отиваме при Стейси.
Отидохме пред стаята на Стейси и без да почукаме влязохме.
- Вие не чукате ли?! - сопна се Стейси.
- Конър. Една седмица. Тук. - казах.
- Моля? - изкрещя. Същата реакция като Емили.
- Не мога да го понасям. - изкрещях и запратих една от възглавниците към стената. Сигурно се чудите защо го мразя толкова? Заедно бяхме в началното училище и той постоянно ме тормозеше. Обиждаше ме, вземаше ми нещата. Веднъж дори сложи миризлива бомбичка в раницата ми!А и не само за това.. Държанието му е отвратително. И е самовлюбен идиот,с най-огромното его на света.. Ъгх мразя го.
20 минути в оплаквания от него,решихме да слезем долу. И естествено той беше там и говореше с Кал.
- Я кого довял вятъра. - засмя се Конър. - Много си хубава Емили. - каза и й намигна. Намигна на Емили?! Заражда се проблем.
- Не мога да кажа същото за теб Конър. - каза тя.
- Алексис,ще ми донесеш ли една бира,моля? - каза и се усмихна самодоволно.
- Вдигни си задника от дивана и сам си вземи, идиот такъв. - изсъсках.
- Я по полека с думите,малката. - каза.
- Това,че живееш с нас,не ми дава забрана да те пребия. - казах.
- Ти,да ме пребиеш? Не ме разсмивай. - засмя се.
- Задник! - изкрещях в лицето му.
- Как ме нарече? - вече го ядосах. Зарадвах се на себе си.
- Добре ме чу. - озъбих му се.
- Майната ти. - изкрещя.
- Я се успокоите! - изкрещя Калъм.
- Млъквай. - каза Конър. - Алексис научи гаджето да не прекъсва разговорите на другите. - засмя се.
- Сега вече прекали! - изкрещях. Бях готова да му се нахвърля,когато Люк дойде.
- Млъкнете по дяволите! - изкрещя той.
- Алексис е виновна! - посочи ме.
- Моля? Не стиг...
- Млък! - изкрещя Люк. - Да не сте и гъкнали!
- Какво става? - дойде Аш и прегърна Емили. Погледнах Конър,който никак не се радваше на гледката.
-Нищо. - каза Люк. - Ще закусваме и ще обсъдим настаняването на Конър. Иди викни Майк.
- Добре. - каза Аш, лепна една бърза целувка върху устните на Емили и се качи.
- А вие. - обърна се към мен и Конър. - Защо се карате толкова?
- Защото е един самовлюбен тъпак,заслепен от егото си. - казах.
- Самовлюбен тъпак? - засмя се Конър.
- Затваряй си устата! - изсъсках.
- Или какво? - засмя се той и вече бяхме лице в лице. - Ще ме набиеш ли?

Ууауа тази глава е скучна.. След 2-3 часа ще кача още една ;д ^^ Просто сега да има там нещо,колкото и скучно да е ;д Дано да ви е харесала :))