Аврора БруниРуса коса, зелени очи, но не красивото ярко зелено в което може да се изгубиш, а по-скоро като тъмна гора която те призовава да навлизаш по-дълбоко и по-дълбоко в нея докато дърветата не те погълнат.
Висока, стройна и може да се каже с големи гърди.
На външност аз съм стереотипа за всяка блондинка и мечтата на всеки мъж. Тиха, покорна и красива. Какво повече искаш от една жена?Майка ми винаги казваше, че трябва да зарежа ученето и да не пренебрегвам тялото и красотата си.
"Един мъж никога няма да те обикне. Ще се заплесва по тялото ти, по красивите ти женствени черти. Ти ще му родиш деца и ако изневери, се прави че нищичко не е станало"- казваше тя докато ми сплиташе косата в нежна френска плитка.
Да бъда покорна. Това се иска от мен като дъщеря на Леонардо Бруни.
Баща ми е студен и суров човек. Измамник. Убиец.
Когато бях на петнайсет се случи най лошото което може да се случи на един тийнейджър.
Майка ми почина. Хладнокръвно убита в мъки от собственият си съпруг и баща на най-ценното в живота ѝ.Аврора на 15 години
-Госпожице Бруни! Ще закъснеете за урока по пиано. Госпожице Бруни!- викаше след мен старият Бърти. Откакто се помня той работи за баща ми като бодигард и сегашен мой личен иконом. Какъв удар по мъжкото его само!
- Спокойно Бърти, днес всичките ми уроци са отложени.
Старият човечец ме погледна косо, вдигна вежди и попита:
- И кой точно ги отмени млада госпожичке?
-Не бъде глупав. Явно годините ти се отразяват зле.. Аз ги отмених глупчо!- гледахме се няколко дълги секунди преди лицето му да придобие нюанса на презрял домат. Заклевам се, че виждам пушек да излиза от ушите му и да се събира в облак от гняв над нас.
-Госпожице Бруни! Баща ви ще ме заколи пред жена ми и децата ми заради вас. Имайте малко милост и отидете на тези много важни уроци за вас- докато бърбореше паникьосано, аз въртях очи. Много важни уроци! Как ли пък не!
- Хайде старче! Закарай ме вкъщи. Аз ще говоря с татко.
Бърти ми хвърли дълъг поглед който казваше ако той загази ще ме поведе надолу с него.
Качихме се в черното Ауди и потеглихме. За мое съжаления не отне много време да стигнем до имението на татко.
Огромна градина със стари статуй и един огромен фонтан се разкри пред нас. Най-любимата ми част от цялото имение.
С мама танцувахме валс под нощното небе и се смеехме чак до сутринта. Това беше преди.
Сега мама се е съсредоточила да ме направи перфектното копие на добрата съпруга която ще трябва да стана когато навърша осемнайсет.
В семейство Бруни и в много други фамилии, главната традиция е да се омъжим по уреден брак, а не по любов.
Така са се запознали мама и татко. Тя била само на седемнайсет а той на двайсет и осем години.
Мама винаги е обичала татко по нейн си начин, но не мисля, че той някога я е обикнал. През годините баща ми си е взимал дозина любовници докато мама е била вкъщи.
Не мога да си представя болката през която е преминала. Не искам такъв живот. Няма да го допусна дори и да трябва да избягам и да не поглеждам назад повече.
С Бърти слезнахме от скъпата кола и минахме през античния фонтан. Толкова много спомени ще си заминат когато аз напусна това място. Загледах се тъжно в красивия пейзаж и тогава го чух.
Писък.
Толкова раздиращ, че птиците, които бяха кацнали на земята се изстреляха в небето. Поглеждам към Бърти,но той вече беше зад мен. Хвана ме за кръста в болезнена хватка, вдигна ме и ме понесе отново към колата.
Обърнах се назад докато старият Бърти ме носеше и видях баща ми, стой с окървавени ръце и смразяващ поглед взирайки се в отдалечаващата ми фигура. Това беше последния път в който видях или чух нещо за него.
А мама... Сърцето ме боли като мисля какво ѝ е направил. Мама остана в спомена ми. Танцуваща край старинния фонтан под нощното небе обляно със звезди.
YOU ARE READING
Dark desire
RomanceЕдин уреден брак Две преплетени съдби Две разбити сърца Два тъмни копнежа Колко тънка е границата само между любовта и омразата. Прочетете повече за пламенната история на Роман и Аврора