Dark desire

Глава 3

Аврора Бруни

Светът е една голяма ирония. Мислиш, че като правиш всичко каквото ти е казано перфектно, животът ти ще е спокоен.

Заради тази голяма ирония, в момента стоя пред дървеното луксозно бюро на баща ми с очакване на най-лошото.
Е, какво по лошо от това да те омъжват против волята ти..

Върху бюрото има разпръснати снимки на мъже.. доста мъже. Господа има от цялата багра на цветовете. От тъмнокожи до азиатци. На масата варират много възрасти. От малки момчета до възрастни мъже.

Леонардо е полудял.
Ако очаква да се сгодя за малко момче е извратен, а ако очаква да се задомя с дъртак е още по-извратен.

Вратата се отвори, явно не съм чула стъпките заради цялата тази гнусна ситуация.

Леонардо Бруни с лъскавите си черни обувки и лъскавата му оплешивяла глава връхлетя в стаята.

По изражението му не мога да прочета нищо.

-Очакваш да избера моят бъдещ съпруг?- попитах аз като се опитах да придобият спокойно изражение.

-Не бъде глупава Аврора. Вече си сгодена- каза той като седна тромаво на кожения стол. Погледнах го втренчено.

Защо тогава има толкова много снимки на мъже?

- Ако мислиш и за една секунда, че ще се омъжа за копеле което прилича на теб тогава ти си глупакът тук!

Вече бях бясна, но не бях само аз.
По изражението на баща ми се четеше същата емоция както и на моето.
Поне знам откъде съм взела нравът ми, от самия Леонардо Бруни.

- Не ме изнервяй момиче! Можех да избера по-грозен и по-стар за теб. И имаш късмет ,че избрах Роман Давидоф.

Роман Давидоф..

Роман Давидоф..

Името отекна в съзнанието ми като ехо. Всеки знае това име, не само го знае ами и се страхува.
За него се знаят много легенди и слухове. Че е убил предишната си съпруга, че е изкормил сърцата на родителите си задето са му казали не.
Руска машина за убийства.

- Как можеш да причиниш това на собствената си дъщеря! На единствената си наследница.- бях на ръба да се разплача. Обрича ме на смърт или по-лошо на живот в мъки.

-През трупа ми ще наследиш империята която съм създал. Роман- бъдещият ти любим ще наследи италианската ни фамилия. - сълзите ги забравих, остана само изпепеляваш гняв.

Трябва да си изиграя картите правилно. Бъди спокойна,сдържана, покорна.

-Добре татко, кога ще се срещна с този прословут руски старец. -казах спокойно и премерено.

Бях толкова сигурна в себе си вече, но явно не достатъчно.
Ръка се спусна към лицето ми и ме зашлеви с всичка сила.

Усетих отпечатъка на металните му пръстени по кожата ми. По лицето ми.

По лицето което мама така грижливо ме учеше да е перфектно. Ако не съм достатъчно красива дали Роман Давидоф ще ме избави от мъките ми като ми сложи куршум между очите.

- Не ме гледай така! Аз само те подготвям за бъдещия ти живот. Ако Роман те види колко си разпасана ще направи толкова по-лошо от един шамар.- каза го сякаш е горд от себе си , че ме удари, затова стоях мълчаливо

- Роман ще те вземе след два часа. Той е твой годеник и може да прави каквото си пожелае с теб.- погледът му обходи надолу по тялото ми. Върна се нагоре като се спря на гърдите ми.

- Направи татко ти горд и го накарай да вижда звезди докато го яздиш.- каза като затръшна вратата след себе си.

Стоях по средата на стаята стъписана. Какво ще стане с мен! Не мога да го направя. Не мога да отида с него. Той ще ме изнасили, ще ме пребие, а когато му родя наследник ще се отърве от мен.

Само като си помисля как старите му сбръчкани ръце обхождат тялото ми, старият му засухрен член...

Побиват ме тръпки и усещам как ще повърна. Няма време за съжаление. Няма време и за бягство.
Ще стана това за което съм отгледана да стана.

Покорна и красива.

Перфектната съпруга.