Глава 2

220 8 0
                                    

Аврора Бруни на 18 години

Ръцете му обхващаха бедрата ми докато навлизаше в мен с бясна скорост. Устата му беше съвсем на друго мнение и ме целуваше нежно по врата и надолу и надолу...

- Госпожице Бруни! Аврора! - погледах нагоре и срещнах сбръчкана физиономия на госпожа Стърлинг.

- Аврора, слушаш ли ме? - гледаше ме отегчено и с очакване да ми намали успеха.

- Да, да разбира се! - казах аз бързайки да я успокоя. Ако успеха ми падне, баща ми ще ме отведе в Италия и ще ме накара да се омъжа за някой богат стар негодник, който ще ме използва за да си го начеше и да има още наследници.

- Остани след часът Аврора. Разочароващо! Малкълм! Ей!
Без да си лепиш сополите по скъпите мебели идиот такъв!- погледнах настрани и виждам момчето. Мазна коса, мазно лице, мазен нос и явно мазни сополи.

Той погледна към дъртата Стърлинг с блуждаещи очи и веднага наведе главата си.

И да това е частна школа в която сме три ученика от едни от най богатите фамилии.

Малкълм е грешка на обществото... Него няма да коментирам. Момичето до мен е моята най-добра приятелка Сиси.

Сиси кратко от Сиена ван Дорен. Баща ѝ наскоро я сгоди за въпросния сополивко.  А в знак на протест тя реши да стане стриптизьорка. Давай момиче!

Двете се спогледахме, после погледнахме и към мистър мърсол и пак се спогледахме. Погледът казваше ще го гръмна за да го избавя от сополите му.

Часът свърши. Погледнах госпожа Стърлинг, която беше заета да говори по телефона. Промъкнах се набързо и със Сиси излязохме от частната академия.

- Не мога да повярвам че баща ти те сгоди за тоя. - казах с погнуса и съчувствие

- Не ме съжалявай Рори, ще дойде и твоя момент. Може да те сгоди за някой старчок.- каза тя развеселено. Явно мисълта за мърсола Малкълм не ѝ се понрави толкова.

Погледът ми помръкна. Трябва да се махна от тук. Не мога да съм обречена на такава тъжна и самотна съдба. Не че сега е много добре, но поне си имам   Сиси.

От онзи ден в който Бърти ме изведе с частен самолет от Италия се чувствам като сянката на Аврора. През тези три години съм чула само едно нещо от баща ми и това е да внимавам какво правя и ако опетня името му ще се погрижи да ме заключи някъде докато не се омъжа.

Мислите ми често блуждаят за свобода. За целувка.

За топлинка.

За милувка.

Но уви единственото което ще получа  е стар съпруг който ще ме има за крава за разплод.

- Мога да ти уредя работа в клуба ако искаш? Ще си най-желаната стриптизьорка в Америка. Обещавам ти!- Сиси живее в нейния розов свят. За нея не съществуват задръжки, правила или последствия. Истинска червенокоса дива.

- Колкото и изкушаващо да звучи ще трябва да откажа страхотното предложение-казах като едва сдържам смеха си

- Ти да не ме съдиш? Поне съм свободна и независима жена Рорс!- тросна се тя.

-Нищо подобно Сиена..знаеш това- метнах ръка през рамото ѝ докато вървяхме.

- Трябва да тръгвам! Ще ти звънна по-късно за да видиш какви бебчета си взех.- целуна ме по бузата и тръгна тичайки за да си хване такси.

Бебчета? За какво по дяволите говори. Или си е взела нови гърди или нови мини вибратори. Това момиче ще ме убие.

Само и аз да можех да правя нещата който и тя прави. Трябва да остана девствена за съпруга ми а и последния път когато се докаснах там долу ме досрамя и спрях преди да съм изпитала удоволствие.

Докато вървях до колата си, телефонът ми звънна. Извадих го и погледнах надолу. Бърти ми звъни. Старият бодигард на баща ми едва ли може да държи пистолет още. Не знам защо татко го държи още като охрана.

Да не би Леонардо Бруни да е станал милостив. По-скоро не иска нови и некадърни мъже които може да го предадат във всеки момент

- Да , старче!-казах с насмешка

- Госпожице... Съжалявам, но баща ви, ви е намерил съпруг. Трябва да дойдете в Италия веднага.

С това изречение започна адът ми.

Dark desireWhere stories live. Discover now