Dark desire

Глава 7

Аврора Бруни

Светлината, която влизаше през процепите на завесата имаше план да не ме остави да поспя до по-късно. Леглото беше толкова удобно и топло, че ми се искаше да остана в него завинаги. В този момент корема ми изръмжа и с доста голямо усилие станах от леглото и се запътих към кухнята.

Имението беше потънало в тишина. Стъпките ми отекваха като ехо. Доста плашещо. Стигнах кухнята и отворих хладилника. Беше пълен с какво ли не. Днес бях се събудила в добро настроение. Явно плаченето найстина те кара да се чувстваш по-добре.

Час по-късно пухкавите палачинки са готови. Направих в повече като се надявах съпругът ми да е в добро настроение и да бъде поне малко благодарен за закуската.

- Констанс какво по-дяволите правиш тук отново- чу се гневният глас на Роман.

Констанс... пак бе дошла. Гадното осещане в корема ми се увеличи и изведнъж загубих апетит. Стъпки отекнаха, ставаха по-силни и по-силни докато годеникът ми дойде следван от самата гад Констанс. Тази беше като хлебарките, няма отърване от нея.

-Роман! Да се върнем в спалнята, няма нужда чужди хора да слушат разговора ни. - каза хлебарката докато ме гледаше с тъмните си очи.

Роман ме погледна и нещо пробягна в погледа му. Мамка му, не бях си сложила грим и косата ми беше на сплескано кокче.

- Констанс, остави ме да закуся на спокойствие с годеницата ми. И ако посмееш да влезнеш в стаята ми още веднъж знаеш какво ще стане. -каза като гледаше право в мен. Констанс шумно преглътна и реши, че животът ѝ е твърде ценен за да продължава да се натиска.

- Добро утре Аврора. Ти ли приготви закуската? - попита като съвсем очевидно игнорираше съществуването на хлебарката. Тя се врътна и тръгна като полюшваше ханша си.

Прочистих гърлото си и отговорих.

- Да. Къде е Данте?

-Данте не ти трябва в момента. Питай мен каквото те интересува.

- Защо реши, че искам да го попитам нещо, може просто компанията му да ми доставя удоволствие.- натъртих думата удоволствие нарочно.

Той ме погледна остро и аз отвърнах на неговия поглед с предизвикателство.

- Сладката ми Аврора..-започна да казва с полу усмивка - Помни думите ми. Някой ден ще копнееш за моята компания и удоволствие което ще ти предоставя.