Dark desire

Глава 1

Аврора Бруни

  Руса коса, зелени очи, но не красивото ярко зелено в което може да се изгубиш, а по-скоро като тъмна гора която те призовава да навлизаш по-дълбоко и по-дълбоко в нея докато дърветата не те погълнат.

Висока, стройна и може да се каже с големи гърди.
На външност аз съм стереотипа за всяка блондинка и мечтата на всеки мъж. Тиха, покорна и красива. Какво повече искаш от една жена?

   Майка ми винаги казваше, че трябва да зарежа ученето и да не пренебрегвам тялото и красотата си.

"Един мъж никога няма да те обикне. Ще се заплесва по тялото ти, по красивите ти женствени черти. Ти ще му родиш деца и ако изневери, се прави че нищичко не е станало"- казваше тя докато ми сплиташе косата в нежна френска плитка.

  
Да бъда покорна. Това се иска от мен като дъщеря на Леонардо Бруни.
Баща ми е студен и суров човек. Измамник. Убиец.

 
Когато бях на петнайсет се случи най лошото което може да се случи на един тийнейджър.

 
Майка ми почина. Хладнокръвно убита в мъки от собственият си съпруг и баща на най-ценното в живота ѝ.

                Аврора на 15 години

  -Госпожице Бруни! Ще закъснеете за урока по пиано. Госпожице Бруни!- викаше след мен старият Бърти. Откакто се помня той работи за баща ми като бодигард и сегашен мой личен иконом. Какъв удар по мъжкото его само!

  - Спокойно Бърти, днес всичките ми уроци са отложени.

  Старият човечец ме погледна косо, вдигна вежди и попита:

- И кой точно ги отмени млада госпожичке?

-Не бъде глупав. Явно годините ти се отразяват зле.. Аз ги отмених глупчо!- гледахме се няколко дълги секунди преди лицето му да придобие нюанса на презрял домат. Заклевам се, че виждам пушек да излиза от ушите му и да се събира в облак от гняв над нас.

-Госпожице Бруни! Баща ви ще ме заколи пред жена ми и децата ми заради вас. Имайте малко милост и отидете на тези много важни уроци за вас- докато бърбореше паникьосано, аз въртях очи. Много важни уроци! Как ли пък не!

- Хайде старче! Закарай ме вкъщи. Аз ще говоря с татко.

Бърти ми хвърли дълъг поглед който казваше ако той загази ще ме поведе надолу с него.

Качихме се в черното Ауди и потеглихме. За мое съжаления не отне много време да стигнем до имението на татко.

Огромна градина със стари статуй и един огромен фонтан се разкри пред нас. Най-любимата ми част от цялото имение.

С мама танцувахме валс под нощното небе и се смеехме чак до сутринта. Това беше преди.

Сега мама се е съсредоточила да ме направи перфектното копие на добрата съпруга която ще трябва да стана когато навърша осемнайсет.

В семейство Бруни и в много други фамилии, главната традиция е да се омъжим по уреден брак, а не по любов.

Така са се запознали мама и татко. Тя била само на седемнайсет а той на двайсет и осем години.

Мама винаги е обичала татко по нейн си начин, но не мисля, че той някога я е обикнал. През годините баща ми си е взимал дозина любовници докато мама е била вкъщи.

Не мога да си представя болката през която е преминала. Не искам такъв живот. Няма да го допусна дори и да трябва да избягам и да не поглеждам назад повече.

С Бърти слезнахме от скъпата кола и минахме през античния фонтан. Толкова много спомени ще си заминат когато аз напусна това място. Загледах се тъжно в красивия пейзаж и тогава го чух.

Писък.

Толкова раздиращ, че птиците, които бяха кацнали на земята се изстреляха в небето. Поглеждам към Бърти,но той вече беше зад мен. Хвана ме за кръста в болезнена хватка, вдигна ме и ме понесе отново към колата.

Обърнах се назад докато старият Бърти ме носеше и видях баща ми, стой с окървавени ръце и смразяващ поглед взирайки се в отдалечаващата ми фигура. Това беше последния път в който видях или чух нещо за него.

А мама... Сърцето ме боли като мисля какво ѝ е направил. Мама остана в спомена ми. Танцуваща край старинния фонтан под нощното небе обляно със звезди.