Dark desire

Глава 4

Аврора Бруни

Стаята ми е пълна бъркотия.
Нямам дори желанието да опаковам старите ми вещи. Та нали годеникът ми е мръсно богат. За какво са ми старите ми принадлежности.

Единствената ми ценна вещ не е е материална. Най ценното ми са спомените ми. От мама, от Сиси

Като казах Сиси, тя все още не знае за положението ми. Поглеждам към телефона ми и решавам да ѝ пусна съобщение, защото не мисля че мога да говоря с нея без да се разпадна.

Чат:

Аз: Сиена, пиша ти това, защото нямам смелост да говоря с теб.
В момента съм в Италия и няма да се връщам скоро. Сгодена съм за Роман Давидоф.
                                      Видяно

Сиси: Какво??
            Обясни какво по дяволите             става
              Рориии...
              Аврора добре ли си?
              Отговори мамка му!
                                       
                                         Видяно

Зяпам в телефона и не знам какво да напиша. По-добре да оставя нещата така. Най-добре и за двете.

Почуква се на врата и Бърти влиза.
Дори няма нужда да казва нищо, изражението му е на чисто съжаление и тъга.

-Готова ли сте Госпожице.

- Няма човек, който да бъде подготвен за такова нещо. Води..

Той се обърна колебливо и тръгна напред през коридора и после надолу по огромното стълбище. С мъка накарах краката ми да тръгнат. Понечих да сляза по първата стълба и тогава забелязах различното.

Мъж, висок на ръст, с добре оформено тяло, къса и тъмна като мастило коса.
А очите...
Ох, очите му са в цвят на заледено езеро. Сиви, но толкова светли, че чак синеят.

Дъхът ми спря. Никога не съм виждала толкова красив мъж. Не че съм виждала и говорела с много мъже, но все пак той е най-красивия.

Явно баща ми си е взел нов бодигард или да се надявам е моят нов бодигард. Мъжът е твърде блед за да е италиенц, има нещо странно в него. Може би е безпристрастното изражение или пък огъня в ледените му очи когато ме зърна.

Може да не съм в час с любовта, но съм сигурна, че си е паднал по мен.
Слизам с бавни, но сигурни крачки по огромното стълбище. Когато пристъпих по-близо към него, на около 2 метра от божественото му тяло, се спрях. Зачаках да каже нещо, но той все така ме гледаше отегчено.

- Здравей, аз съм Аврора, но може да ми казваш Рори. Ти сигурно си новият ми бодигард...приятно ми е.- казах ведро и му подадох ръка.

Погледът му отскочи от лицето ми към ръката ми и пак към лицето ми. Надявам се да не вижда раните от пръстените на баща ми ,които така отчаяно се опитвах да прикрия с фондютен.

Явно не му е до запознанства. Какъв грубиян! Красив, но красивите мъже са най- изкусните и проклети лъжци.
Опитах се да не показвам намръщеното ми лице, но то се задълбочи като погледнах към Бърти, който се потеше и изглеждаше необичайно паникьосан.

- Какво има?- попитах, обръщайки се към Бърти. Той се прокашля и след кратка пауза каза

- Госпожице, т-това е г-господ-дин Р-роман Д-давидоф.

Рязко извърнах глава към Роман и се втренчих в него. После си спомних какво казваше майка ми и как не трябва да гледам бъдещият си мъж в очите за твърде дълго. Спуснах стреснато главата си, страхувайки се от последствията.

Казваха че Роман Давидоф е най-жестокото същество на планетата , въплъщение на падналия ангел Луцифер. Не бях готова да го повярвам докато не видях на живо колко студена е красотата му.

Ама нали трябваше да е стар. Той изглежда е към края на двайсетте си.

Усетих допир на нечии пръсти под брадичката ми. Вдигнах глава и се вгледах в дълбоките му очи.

Той свали ръката си, но топлият допир изгаряше кожата ми там където бяха пръстите му.
За студен човек като него, допирът му е учудващо горещ.

-Сбогувай се с баща ти. Ще те чакам в колата. - каза със смразяващ глас, обърна се и си тръгна. Сякаш бях един предмет, който се подмята, защото не е достатъчно желан.

Единственото нещо което беше останало от него в стаята, беше миризмата му.