Кървавият дневник

09.06.2014 12;34 a.m

Утре съм на училище,но не мога да заспя,въпреки скромните четири часа,в които имам възможността да се отдам на съня си. Та от скука и въртене,реших да си направя ,,дневниче''. Да,от онези,които си правихме като по-малки,за да можем да излеем гнева си към някоя от своите приятелки. Скъсала един от стикерите ни на Монстър Хай,примерно, а ние сме ужасно гневни,хайде да си го изкараме на лист хартия. Но трябва да си наясно,че моите дневничета... са малко по-особени.

Както и да е,сега просто ми хрумна. Ей така,както ти хрумва да си направиш бъркани яйца в 5 сутринта. Както ти хрумва да убиеш човек...

Замислих се..какво би бил животът без спомени? Ами един ден,ако ме хване склерозата, какво ще правя? Ще живея с мисълта,че вечно съм била на 66,прегърбена,сбръчкана, с побеляла коса,опадали зъби и вероятно 70 годишен старец,когото също няма да помня...Ще забравя,че съм убивала... Ах, как не ми се иска да го забравям. Ако обаче отворя старата,запазена (малко вероятно) тетрадчица - хоп,картината се завръща в съзнанието. Всяка пеперудка,всяка прегръдка,всяка локва кръв..всичко.

В късните часове на денонощието ме хващат поетичните сили и винаги решавам да направя нещо,от което след ден-два се отказвам. Като например да напиша книга за убийствата си.

Та,стига с отклоненията. Ето малко за мен отблизо.

Името ми е Хейлен,но за пред хората съм просто Хейли. Точно след месец правя 18. Ех,осемнадесет. Това свещено число,което всички боготворят.

,,Кога ще навърша осемнадесет,нямам търпение да се махна от този ужас..''

Всички сме си задавали този въпрос, без да се замисляме,че ужасът се заражда от момента ,в който отваряме очите си и ни преследва до момента,в който ги затваряме завинаги...

За хора като мен осемнадесет беше числото,което можеше да ме вкара в затвора,направо да ме постави върху елекричестия стол с главата надолу.

Но разликата е там,че няма други хора като мен. Поне така си мисля.

Не съм обикновено момиче, никога не съм била. Не вярвах в доброто. Не правех добро. Всичко лошо - нищо хубаво. Извършвала съм неща,на които едва ли си подозирал,че момиче като мен би било способно. Красива на вид ,метър и шейсет и пет висока,синеока,русокоса. Привидно - ангел,а в душата се криеше...демон. Буквално или не..абе,демон си беше.