Кървавият дневник

Градината на кървавите лилии Part1

Г.Т Блъдчейс (Бащата на Хейлен):

След като напуснах човешкия свят,за да управлявам Алероника, никога не бях предполагал,че някога ще видя очите на дъщеря си отново. Знаех,че е способна да извърви всичкия път, но знаех и че да убива невинни,прости хора за удоволствие я влечеше доста повече. Затова ѝ отнех Сандър и направих така, че да попадне в затвора. Предпочетох да я оставя без избор в името на бъдещето на Алероника. Знаейки, че ако не открием лек за болестта ми, скоро от мен ще остане само демон, не можех да си позволя повече рискове.
След като ѝ разказах всичко, сякаш камък падна от сърцето ми. Реших ,че може би най-накрая обстоятелствата ще се стекат както подобава и ... моят най-верен стража Родрик нахлу в залата. Видях разтревоженото му изражение и се подготвих да чуя най-лошото. Тогава той падна на коленете си и държейки се за гърдите, единствено успя да промълви "Откриха ни..."
Не можах да повярвам. Най-големият ми кошмар беше напът да се сбъдне, а всичко,което градих толкова дълго, щеше да бъде погубено от човеците, ако не успеем да се организираме навреме.
- Как? Могат ли да ни достигнат? - попитах аз, опитвайки се да не покажа слабост.
- Открили са подземни тунели, които водят до Алероника. Намерили са нужните средства, за да притъпят действието на орбитата на портала за около 2 часа. Ако разполагат с това време, почти цялата земна армия може да премине границите ни. Разполагат с предостатъчно оръжия. Говори се,че ще са тук до изгряването на Червената луна, което е след близо месец.
- Ти пък защо си толкова сигурен? Може някой да си измисля разни неща, за да ни изплаши до смърт. - обади се Хейлен, като погледна към мен с повдигнати вежди.
- Получих информацията от Ел Кармо, най-верния съветник на баща Ви, госпожице, и най-добрия пророк в цяла Алероника. - отвърна без колебание той. Колкото и да не ми се щеше да го повярвам, бях наясно,че казва истината. Виденията на Кармо винаги са били точни.
- Изпратете предупредителни писма из всички къщи, съберете работниците и продължете работата по оръдието. Кажете на чудовищата да бъдат в готовност, а на хората - да упражняват свръхестествените си способности. Отведи Хейлен в Градината на кървавите лилии и заповядайте на най-добрите войни да са там до утре сутрин, за да ѝ помогнат да преоткрие своите сили. - отвърнах аз, а Хейлен ме погледна и за миг се загубих в сините ѝ очи, в които не бушуваше море, а огън.
- Но татко...
- Нямаме време, Лени. Трябва.
Тогава тя сведе глава, а сър Родрик ѝ подаде знак да тръгва след него. Аз имах да свърша някои неща...

ГТ Хейлен:

Не исках да го повярвам. Не можех и не исках. Точно когато най-накрая се отървах от човеците, те откриха мястото, към което толкова дълго се стремях.
Бях по-готова от всякога да разбера за тази моя свръхестествена способност и с пълни сили да я стоваря върху простосмъртните.
Тръгнах след онзи... сър Фредрик? Или беше Родрик? Няма значение. Той ме отведе до "Градината на кървавите лилии". Мястото беше изключително красиво - беше главно изпълнено с езерца, пълни с кръв, в които наистина плуваха червени лилии. Езерцата бяха оградени с човешки сърца, а точно зад тях изпъкваха белите лалета. Около мен прехвърчаха пеперуди, чиито криле бяха разкъсани, при всяко замахване от тях капеше кръв и не след дълго, падаха мъртви на земята.
Цялото място беше с дъх на смърт и кръвопролитие, но на мен ми действаше успокояващо.
Стигнахме до частта, която беше изградена главно от камъни. Там чакаха трима мъже и едно момиче на около моята възраст, облечени в черни платнени костюми.
Сър Родрик се поклони, обърна се и изчезна. Буквално.
- Salve, Heylen! - промълви единият мъж, чиято коса беше черна,дълга, вързана на малко кокче, а брадата му стигаше до гърдите. Нямах представа какво казва, кълна се.
- Salve, tu quoque! - отговорих внезапно, като запуших уста с дланите си и ококорих очи. Тогава те се спогледаха и усмихнаха.
- Изглежда говориш езика. - обади се момичето, чиято коса беше къса до раменете, имаше увита кърпа около главата и беше високо колкото мен.
- Аз...не.. нямам представа как...
- Спокойно, дошли сме за друго. За да проверим колко силна си всъщност, ще се изправиш  срещу нас четиримата. Имаш право да използваш само копието,което стои зад теб. Докато се състои битката, може да усетиш особено напрежение в областта на някоя част от тялото ти. Щом го усетиш, се съсредоточи върху него. От там ще бъде извлечена свръхестествената ти способност, опитай да я използваш срещу нас. Въпроси? - попита мъжът с рижавата дълга коса,сплетена на плитка.
Обърнах се и видях копие, чиито ръст беше по-голям от моят. Вдигнах го с една ръка, струваше ми се доста леко. Тогава отново се обърнах срещу войните и с лека усмивка промълвих:
- Да започваме!

********************************
Благодаря ви,че прочетохте част 10 на Кървавият дневник! ❤️ Ако ви харесва развитието на историята,моля гласувайте и споделяйте с приятелите си, за да може да достигне до възможно най-много хора! Благодаря!
Следващата част очаквайте другата неделя!
Twitter: @alicehenrie2
Instagram: @jannett.ss