Кървавият дневник

Отговори без въпроси

Какво ли беше това отмъщение?

Реших,че задавам прекалено много въпроси и си замълчах. Така или иначе предстоеше да разбера сама. А аз обичам изненадите.

И все пак трябваше да попитам накъде трябва да вървя.

- Последен въпрос и си тръгвам...

- Тръгваш?! Никъде няма да ходиш,идваш с нас! – кресна Роузън.

- Ъм, какво изпуснах? – измънках аз хем учудено,хем със задоволителна усмивка и повдигната дясна вежда. – Разкажи ми повече.

- Идваш с нас. Какво не разбра? На теб може да ти е неизвестно,но си много уважавана от убийците в Алероника. Нещо като...как да кажа, идол.. си за тях. Защото,сещаш се,притежаваш нещо,което никой от нас не – върховна сила,която да те напътства и помага в прикритието.

Засмях се истерично,даже събудих леко задрямалия Вол, но той само се изпрозява и отново захърка.

- Моята „върховна сила" , както я наричаш, се отрече от мен отдавна. Затова съм тук сега, скитайки из гората. Избягах от затвора, всички са по петите ми,имам хиляди убийства зад гърба си и не ми тежи за нито едно от тях. Няма нищо специално в мен,аз съм досущ като вас.

Тогава и тримата ме погледнаха все едно се бях превърнала в огромен стършел, изправиха се и бавно започнаха да се отдалечават.

- К..как така се е отрекъл от т-теб? – попита все още съненият Вол.

- Ами...сгафих,така да се каже. Имах си дневник, в който бях записала всичките си убийства..

- Да,да,всички знаем за прословутия ти дневник – прекъсна ме Роузън,заядлив както винаги. – Какво се случи?

- Демонът изчезна и остави дневника в ръцете на хората,медиите,полицията. Просто изчезна,не отговаряше на въпросите ми.

- Но защо? – плахо попита Сандър и почеса третото си око.

Разказах им всичко, за Питър, затвора, бягството, бабата,която ме приюти,а те стояха и ме гледаха,все едно им разказвам приказка за лека нощ. Е,за Вол реално беше такава. По едно време той изяде една бълха,която скачаше над козината му, и отново захърка. Но и това не продължи дълго,защото Сандър го цапна по главата. Чудех се защо бяха толкова заинтересовани от цялото това нещо,и още по-важно – защо реагираха така,когато им казах,че демонът се е отказал от мен. Очевидно изпусках нещо.

След като приключих с двучасовия си разказ, решихме,че е време да спим. Извадиха палатка за мен и се прибрахме всеки в своята.

Дълго време не можах да заспя. Мисълта какво можеше да означава всичко това не ми даваше мира. Докато не чух Тримата да си говорят.

Легнах до процепа на палатката и подслушвах. Не се чуваше идеално,но гората беше тиха и нямах проблеми.

- Как така я е освободил вече? Минала е теста си толкова бързо? ДВЕ ШИБАНИ ГОДИНИ? Рекордът знаете ли колко е? ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА. А знаете ли това какво означава? Че ако и скимне,може да избие главните в Алероника без да и мигне окото и да поеме властта. Давате ли си сметка колко силно е това момиче всъщност? – развика се Роузън.

- Шшшшш,млъкни ,бе, тъпанар! Ще я събудиш! – прошепна Сандър.

- Да,тъпанар,вече събуди мен! – измърмори Вол в прозявка.

- Шибан пес,ти защо си с нас изобщо... - раздразнено промълви Роузън като обърна очи и се удари с длан по челото. – Та,какво мислите да правим с нея?

- Аз не съм на мнение,че Хейлен има идея колко сила притежава и на какво е способна. А докато всичко това и е в неизвестност, не виждам проблем да дойде с нас. Прекалено е полезна за нас в Алероника. Отмъщението ще бъде успешно само с нейна помощ. Нека да поспим малко,имаме нужда от почивка. Ще коментираме отново утре-вечер. Да заспиваме бързо,преди да сме я събудили. – усмихнато промълви Сандър.

Прибраха се в палатките си.

Бях объркана,ама след това,което чух , се обърках още повече. Какво искаха да кажат? Каква сила притежавам? Какво не знам? Бях просто объркана двадесет годишна,със страст да убива,а сега излиза,че не само съм мръднала,ами и сили притежавам. И пак това Отмъщение. На кого ще отмъщават?

Всички тези въпроси се повтаряха отново и отново в главата ми,но до отговор така и не се стигна. Цяла нощ будувах и размишлявах,докато накрая се отказах и легнах да спя.

След немного време усетих ръка да се проплъзва под блузата ми. Тогава познат глас прошепна в ухото ми:

- Здравей,любима моя Хейлен.