Кървавият дневник

03.02.2016 FFF (Fight for Freedom)

Завлякоха ме към някакво място. Беше тъмно и страшно,усещах ледения въздух и миризмата на умрели трупове,която ми беше до болка позната и не исках да знам какво ще се случи с мен по-нататък. Не ме беше страх от смъртта,никак даже,но имах още много сметки за разчистване и след две години висене в това гнусно място,ми се щеше да си върна за болката,която ми причиниха.
Докато вървяхме по "пътя на изкуплението" (вероятно) си мислех защо разчитах толкова на демона.. Трябва да се науча да разчитам на себе си,защото,очевидно,той невинаги щеше да бди над мен. Помагаше ми много,но всичко това,през което минах,ми даде урок да не се доверявам дори на най-близките си,както се случи и с Тифани и Питър. Ех,добре им е на тях.
Започнах да замислям план как да се измъкна. Опитвах се да върна силата на съзнанието си и духа си отново,защото,дневниче,тази слабачка,която видя, не бях аз и го знаеш отлично.
Стигнахме до крайната цел,а тя беше...смрадлива килия с кости и разложени човешки части по земята. Тук затваряли най-жестоките убийци и ги оставяли да умрат от глад и жажда,а после дори не прибирали телата.
Но както вече споменах,не съм обикновено момиче. С или без демона щях да се справя.
Дебелият чичка,който остана с мен,ме бутна и паднах.
- Това заслужаваш,чудовище! - кресна ми той.
Събрах с шепи няколко разложени органа от пода. Чичкото се наведе за да ме вдигне и удари.
- А казвали ли са Ви,господине,че чудовищата са опасни? - обърнах се към него с лека усмивка и забих дланите с разядено месо върху очите му. За да не крещят жертвите ми,знаеш какво обикновено правя,запълвам им устите с разни неща. Е,неговият късмет бяха развалени черва. Вкусно,а!
Докато се гърчеше на земята от паренето в очите ,реших да го отърва от тази болка и да му причиня още по голяма. Блъснах главата му в земята и извадих очите му.
- Е,дали не вярвате сега,че не трябва да се занимавате с мен? Аз съм Хейлен,а вие не ме пречупихте - дадохте ми още по-голяма вяра и хъс.
След това забих една все още здрава кост в сърцето му,привлачих го до гнусната тъмница,взех белезниците,фенерчето и пистолета му и го заключих с ключовете,които измъкнах от джоба му.
Това беше лесно,сега е време за по-забавната част. Трябваше да изляза от тук. Не издържах вече миризмата на мърша и тръгнах по тесния коридор,който водеше един Дявол знае къде. Вървях безшумно,с фенер в едната ръка,в другата - гадории от пода. Видях още един от чичковците,ама тоя беше хърбав.
- Уилям?! Ти ли си? - обърна се той и светна с фенера. Дочух стъпки и се скрих зад една врата с гръб към пристъпващия насам пазач. Щом ме подмина,го изненадах в гръб ,огънах лявата му ръка и го съборих на земята. Той изтърва фенера,седнах отгоре и закопчах ръцете му.
- Не,не е Уилям. - засмях се - и ти препоръчвам да мълчиш,ако ти е мил животът:
Аз и аз,оптимистката,реших,че ще мълчи. Тоя като се разкряка,не ми остави избор и използвах органите в ръката си да го осмиря малко. Блъснах главата му в една решетка и го затеглих към мястото,където колегата му вече беше издъхнал. Отключих и влязох с него вътре. Прикрепих едната част от белезниците за решетката,другата оставих на несчупената му ръка.
Минаха минута,две.. Свести се.
- Искам да ми отговориш на няколко въпроса. Ако отговориш,ще живееш,ако не,не искаш да знаеш какво те чака.
Изгледа ме уплашено и кимна,треперейки.
- Колко още от вас има тук и къде са?
- Още д-двама,на 50 и 100 метра от мястото,където бях аз.
- Кой е най-прекият път,от който мога да се измъкна от тази смрад?
- С-с-амо направо! ПУСНЕТЕ МЕ ВЕЧЕ!
- Не съм свършила. Съблечете си дрехите. - казах аз и отключих белезниците. Тогава той видя колегата си Уилям и въздъхна. - Без възклицания! По-бързо!
Съблече се,след това закопчах отново и двете му ръце. Беше слаб колкото мен и облякох дрехите му. Тръгнах да излизам.
- Ч-ч-чакай! Нали обеща,че ще ме пуснеш?!
- Казах,че ще живееш,а не,че ще те пусна. А колко и как ще живееш - не отговарям. Измъкни се и разкажи на всички,ако ти стиска и си способен.
Скрих косата си под шапката и тръгнах ,както ми каза - направо. Той се разкрещя,но това ми беше в полза,защото щеше да привлече останалите.
Убих ги с огромна лекота. Първо,защото не ме познаха заради униформата,второ,защото бяха уникални слабаци и трето,защото старата Хейлен се беше върнала. Силна и независима. Цялата в черва,но не беше от значение в момента.

Tbc