Кървавият дневник

Тримата

Два дни вървях,лутах се към целта си,която все още не знаех каква е. Не можех да си позволя да спя,защото щях да измръзна, пък не минах през всичко това,за да умра като куче в снега. Полуумряла се влачех из преспите и търсех място,където да опитам да запаля огън.
Изведнъж чух гласове. Кои ли бяха те?
Проследих ги,скрих се зад един камък и ги наблюдавах... Бяха трима...не знам какво бяха всъщност. Първият - мъж с четири очи,вторият беше с тяло на вълк и човешко лице,а третият си беше нормален,като изключим ръста му,който не беше повече от метър.
- Алероника е на север от реката. Мисля ,че сме в правилната посока. - обади се ниският - Само трябва да следваме лунната пътека и по моите изчисления ще бъдем там до три дни.
Тогава полу-вълкът започна да вие толкова силно,че клоните на голите дървета се залюляха.
- Млъквай, Вол ,ще ни чуят подземните! Никой не трябва да знае,че сме били тук. Нали, Роузън?- прошепна четириокият и погледна към едва забележимия си приятел.
- Сандър е прав! Не трябва да вдигаме много шум,ако искаме да стигнем навреме, или изобщо да стигнем до града.
Але.. какво?! Какво ли беше това място? Ами ако това е мястото, което търся? Исках да отида и да изкопча всяка възможна информация от тях,но реших да не прибързвам.
Обърнах се с гръб към камъка,зад който се криех, и затворих очи.
Неусетно съм заспала и се събудих чак на другата сутрин,завита,край огън,а около мен бяха събрани Тримата. Едва дочувах,но си шепнеха нещо за мен. Единственото,което разбрах,беше "Това е тя,не може да е истина,говореше се че е мъртва."
След като се разсъних ,се изправих рязко. Те се стреснаха и опряха нож в гърлото ми.
- Ха,доста дружелюбно посрещане,бих казала. Не ви мисля злото! Аз съм Хейл..
- Всички знаем коя си,дете на Дявола! Какво правиш тук? - извика Роузън.
- Бягам. Точно като вас. Бях с доживотна присъда и всекидневни мъчения в гнусната тъмница,но успях да избягам. Сега целият град е по петите ми. Докато си вървях, ви чух да говорите за някаква си... Алеруника.
- АЛЕРОНИКА! - изръмжа Вол. - Никога не бъркай това име!
- О,извинявай,че нараних чувствата ти. Да не би мама вълчица да се крие там? - подхилих се аз.
- Млъкнете и двамата! Взаимно можем да си бъдем полезни. Сега ще ти обясня,Хейлен. Алероника е още позната като Градът на Ужасите. Там отиват всички най-кръвожадни убийци,които са успели да се измъкнат от тъмниците. Точно като теб.

В този момент всичко ми се изясни. Това е било изпитанието на Демона. Главното,за което ме е подготвял толкова време. Искал е да разбере дали съм достойна,за да отида в града. Но друг важен въпрос стоеше налице.
- Какво правят всички там?- попитах.
Тогава Роузън се приближи към мен, наведе се към ухото ми и с лека усмивка ми прошепна:
- Готвят се за Отмъщението.