Bleeding souls 2

4. Глава

Събудих се в 18:00, но все още беше задушно. Сънят ми бе нарушен от настойчивото почукване по входната врата. Толкова замаяна бях, че не съобразих, че съм по бюстие и тръгнах да отварям без да се замисля.

- Много си нахален.-изсъсках срещу синеокия, който седеше на прага като гръмнат, забил очи в бюста
ми.- Защо си тук ?-поклатих въпросително глава към него

- Дойдох да се извиня за снощи.
Разбрала си ме погрешно, исках да изясним това недоразумение..-каза, докато очите му шареха ту към очите ми, ту към сутиена.

Погледнах надолу и осъзнавайки, че съм без тениска се покрих с ръце, но вече беше късно. А и нямаше смисъл, защото ме видя.

- Защо не ми каза, по дяволите ?!-извиках, влизайки вътре, за да си взема нещо горно.

- Не се притеснявай, през очите и ръцете ми са минавали толкова много гърди, че вече не ми прави впечатление.- чух го да казва зад мен

- Брей, брей сигурно се гордееш доста с това, а ?-отвърнах с доза ирония.

- Може ли да вляза ?-попита, вече влязъл в антрето.

- Не, ще говорим навън.-отвърнах, обличайки едно късо подниче над пъпа.

-Мамо, къде отиваш ?- попита Лия

- Ще отида до магазина за мляко, искаш ли нещо ?-попитах

- Той защо отново е тук ?-прошепна с тъничкото си гласче, като се скри зад краката ми.

- Здравей.-младият мъж клекна пред нея и я дари с широка усмивка, а тя заби погледа си в земята.

- Кажи "здравей" на баткото Лия, той вече не е непознат.-прошепнах

- Но аз не го познавам.-отвърна смутено тя

- Няма проблем, ще свикне.-отвърна синеокият, карайки ме да повдигна вежди.

Ще свикне ?

Какво искаше да каже с това ?

- Да я вземем с нас.-предложи и се замислих.

Лия беше послушно дете, но има навика да рисува по стените. Затова опцията да я оставя за пет-десет минути самичка вътре отпада.
Тази година пребоядисвах шест пъти детската и хола и то без нечия помощ. Последния път едва не паднах от сглобяемата стълба.

- Хайде.-казах, грабвайки малкото дънково яке от закачалката в антрето и я хванах под ръка.