Bleeding souls 2

34. Глава

Susanne's pov

Тео ми държеше очите затворени, докато вървяхме към една от спалните на втория етаж. Не знаех какво да очаквам, след думите : "имам още една изненада за теб". Всъщност подозирах, но не исках предположенията ми да се окажат верни. Не исках спалня, засипана с розови листенца и свещи, не исках да има очаквания да му се отдам, не исках нищо от това.

- Почти сме тук.-рече той и думите му накараха стомахът ми заедно с другите ми вътрешности да се преобърне от паника и вълнение.- Обзалагам се, че ще ти хареса, ще бъде запомняща се първа нощ в новия ни дом.-продължи да шепне в ухото ми, докато крачехме бавно по коридора на втория етаж.- Вълнуваш ли се ?-устните му погалиха кожата до ухото ми.- Аз също.

За момент спряхме, чух отключване на врата. След миг пристъпихме напред и той махна ледените си длани от очите ми. Премигнах няколко пъти, за да фокусирам зрението си и свъсих вежди върху белият плат, лежащ на леглото.

- Е ?-повдигна вежди с широка усмивка.- Беше твое право да избереш, но ми омръзна да чакам. А и честно казано знам, че не си такова момиче, което ще направи проблем за една рокля. Знам и, че не ти се занимава да ходиш по пробни. Защо не я облечеш ? Мисля, че ще ти пасне идеално. Но, ако не е твоя размер..-рече, прегърнал ме през кръста, застанал зад мен.

Гледах към булчинската рокля с неприязън, въпреки това, се опитах да скрия това чувство. Напомни ми на първия път, в който се омъжих за Леон, за първата ми брачна нощ. Напомни ми за всичката онази болка, която понесох и за всичките пропилени сълзи.

- Истината е, че аз..-взех да казвам, но той не ме изчака да довърша.

- Няма проблем.

- Така ли ?-повдигнах въпросително вежди, мислейки, че е осъзнал, че не искам сватба, нито пък да продължаваме този абсурден брак заедно.

- Ще я сменим като не ти харесва.-продължи той, разочаровайки ме с отговора
си.- Хайде, облечи.-усмихна се

- Не искам.-отвърнах и с това накарах цялото му лице да се сбръчка от объркване и изненада.- Чувала съм, че е на лош късмет.-добавих след кратко мълчание, оправдавайки се с глупавото суеверие, защото нямах смелостта да се изправя лице в лице с него и да му призная, че все още имам чувства към Леон и, че няма как да се получи между нас.