32. Глава

590 31 13
                                    

Снощи беше една от най-хубавите ми нощи в живота ми. За пръв път се смях толкова и за пръв път спах спокойно. Леон се беше превърнал в съвсвем различен човек и нямаше следа от онзи, когото срещнах преди пет години.

Отидохме у тях и когато му казах, че съм гладна ми сготви много вкусни талиатели със скариди. Не знаех, че умее да готви. Колко ли още неща не знам за него.. После вечеряхме пред телевизора в хола и се посмяхме на шегувитите му истории. Не пропуснах да го попитам и за това как се е чувствал докато ме е нямало. Беше ми доста интересно да го слушам. Липсваше ми гласът му, ароматът му и това да съм на сигурно до него.

Бях повече от щастлива, че успя да се  отърве от Ева и е разбрал за фалшивата и бременност. Този факт хранеше мънички надежди вътре в мен. Предпоследната бариера по между ни падна и сега щеше да ми е още по-трудно да стоя далеч от него.
Оставаше само още
една- Тео.

Истината бе, че направих грешката не когато позволих на Леон да отмъкне отново сърцето ми, а в онази вечер, когато дадох шанс на синеокия. От самото начало беше ясно, че нещата ще се развият по този начин. Все пак освен Лия, ни свързваше и кървящите ни сърца, които бяха зависими едно от друго, за да функционират правилно. Те бяха като струни на китара, които свиреха нежна мелодия.

Наблюдавах го докато спи. Розовите му устни бяха леко притворени и от тях излизаше леки въздишки.
Часът беше седем без петнадесет и не ми се спеше. Протегнах ръката си към лицето му и го погалих нежно.

Днес бях на работа от девет и трябваше да ида да рекламирам и предлагам няколко жилищни имота на един от клиентите си, който се оказа доста капризен. Трябваше да се прибера и да се приведе във вид.
Също така имам да измислям оправдание за пред Тео. Ще ми се изобщо да не ставам от леглото и цял ден да лежа до Леон.

Приближих се към полуголото му тяло и се надвесих над лицето му, за да поставя няколко целувки по него.
Той измрънка като коте се усмихна широко със затворени очи.

- Аз тръгвам, ти поспи още малко.-прошепнах тихичко

- И аз трябва да ставам.-промърмори и разтри
очи.

- Снощи не се прибрах и Тео и баща ми сигурно са се притеснили.-предположих

- Аз се разведох, сега е твой ред.-рече, надигайки се от леглото.

Bleeding souls 2Where stories live. Discover now