Bleeding souls 2

31. Глава

Нещо издрънча на пода. Отворих очи, ножът беше опрян до бедрото ми. Вдигнах глава към Лия.
Тя седна до мен и прегърна коленете си.

- Той каза, че си причината мама да плаче нощем.-разчупи
тишината.- Че си причината за празнината в сърцето ми..-преглътнах тежко и стиснах очи, след последното, което
изрече.- Изоставил си ни, за да бъдеш до Ева. Никога не си харесвал децата и не си искал да имаш такива.-продължи и не посмях да я прекъсвам.- Знам, че Тео не е мой баща. Йоланда ми разказа всичко, но въпреки това го обичам, защото се грижи за нас и прави мама щастлива.

- Мишленце..-изтрих сълзите от очите си и понечих да поставя ръка върху коляното и, но тя го спусна надолу.

- Закарай ме вкъщи.-нареди, като се изправи от земята и грабна мечето си.

Вече бях напълно сигурен кой стои зад тази игра и никой не можеше да ме убеди в противното. Двете лепки са се съюзили. Така сладко-сладко си говореха днес в градината. А кой знае ? Може би не се познават от сега. Няма да се очудя ако е така, затова онази кучка толкова настояваше почивката да е в Гърция. Толкова много неща ми се навързваха в момента..

Susanne' s pov

Тео беше надул музиката до дупка в колата и крещеше с цяло гърло на път към вкъщи. Толкова щастлив не бях го виждала. Не желаех да имам физически контакт с него. Все още не. Факт, че допуснах грешка с Леон.
Поредната. Ще работя неуморно от сутрин до вечер, за да си го избия от главата. Време е да отворя новата страница и да затворя старата.

Спряхме пред бащината къща и се наведох да си взема токчетата до босите ми нозе. Бях се събула, заради  отоците, които получих.

- Какво ли прави Лия ?-промълвих в тишината, слизайки от колата му.

- Най-вероятно е заспала.-предположи той, докато заключваше автомобила си. 

Познавах добре дъщеря си и знаех, че все още е будна.

- Не мисля.-оспорих и погледнах към черният джип на Леон, който се спускаше от горе. Паркира зад нашата кола и през предното стъкло видях как сваля колана си и побутва Лия.

Отново е сгафил, убедена съм

- Проблем ли има ?-избързах да попитам, когато слезе и се насочи към нас.

Очите му ме сканираха от глава до пети преди да проговори.
Изглеждаше в окаяно състояние.