Bleeding souls 2

28. Глава

Susanne' s pov

- Като за начало, спри да и говориш лоши неща за мен и ми позволи да прекарвам повече време с нея.

- Да ти позволя ? Последният път едва не свърши в болницата, какво доверие да ти имам ?-ръкомахах

- Говориш така, все едно съм се родил да бъда баща и трябва да зная всичко за децата. Прояви разбиране и към мен, мамка му ! Как се очаква да я опозная за ден-два ?

Имаше право. Ако не бях такъв инат, може би нещата щяха да се развият по съвсвем различен начин. Изпуфтях и отидох да седна на дивана.

- Ева ме търси, ще се прибирам.-рече, изваждайки телефона от джоба на коженото си яке и осъзнах, че не се е прибирал, а директно е дошъл при нас. Тази мисъл ме накара да извия устни в тънка усмивка. Той свъси вежди към мен объркано и затова побързах да я прикрия.

- Хубаво, ще се видим на обяд.-казах и се изправих на крака.

- На обяд ?-повтори след мен

- Жена ти ни покани у вас, а и нали искаш да прекараш време с Лия ? Ето ти възможност.-повдигнах ръце

- Искам.-отвърна и закрачи отново към кухнята.

Загризах устни, докато той си вземаше довиждане с нея и се поколебах преди да му отправя предложението си.

- Ако нямате нищо на против..-прочистих гърлото си и заобиколих кухненският
остров.- И естествено ако искаш де, може да остане с приспиване тази вечер.-измърморих тихо и той се обърна към мен с изненадано изражение.

- Брей, брей..-рече- И какво ще правиш довечера ?

Беше като руски реотан, бързо схващаше нещата и не му трябваше много време.

- Днес ми е първия работен ден и не знам в колко ще свърша. А не желая да стои вкъщи с Йоланда и дъщеря и, знаеш ги какви са. Също така се чувствам неудобно да занимавам Аника. Тя си има свой живот и свои проблеми, за които да мисли. Ако не искаш няма проблем, ще помоля Блеър или Тео да..-споменавайки Тео, ме сряза по средата на изречението ми.

- Ще спи у нас, не съм умрял, че да я оставя на грижите Тео.-изсумтя

- Мамо.-проговори Лия и двамата извърнахме главите си към нея автоматично.

- Кажи съкровище, какво ти се хапва ?-отидох до нея и погалих бледото и личице.

- Да отидем в парка.-рече спонтанно