Интервюта с автори

DanielaTeneva

@DanielaTeneva

Какво е за теб литературата?

Думата "литература" ми навява лоши спомени. Виж сега, ако говорим за книги, които сама си избирам е друго нещо. Те са спасение, те са живот. Правила съм се на болна, за да не ходя на училище, лъгала съм дори и приятели, за да си седя в нас и да чета. Четенето и писането ми носят радост, ако не са те не виждам как ще живея поне малко щастливо. Единственият начин да се съхраня е да се изолирам в моя си свят.

Какво те кара да пишеш? Какво те вдъхновява?

Нуждата от комуникация. Не обичам да общувам реално с хора. Разговорите и ситуациите ги разигравам в ума си. Обаче идва един момент, в който искаш да споделиш мислите си, не е необходимо някой да чете или да реагира, просто искаш да ги изкараш от себе си, искаш да ги дадеш на света. Може да ме вдъхнови всичко - виждам момче, което се държи нелогично - става психар, виждам симпатично момче - почвам да си измислям любовна история. Гледам филм или чета книга и ги променям според моите вкусове. Слушам песен и си представям клипа. В повечето пъти идеите ми идват насън.

Какво е първото - сюжетът или героите?

Различно. Без сюжет, героите само ще си стоят и дрънкат "Как си? / Добре, а ти как си?" Действията им идват, за да паснат на историята. Обаче, ако да речем си падаш много по даден герой (примерно образи като Хадес, Звярът (от Красавицата и Звяра)), измисляш история за него. Последният разказ, който написах (ще го кача вероятно чак през април), беше за конкурс с тясна тема и ключови думи. Първата асоциация от думите бе зомбита и мина, но все още никакъв сюжет. Изкочиха ми прякори, постепенно характерите, задължително включих и жена, последен дойде главния герой и чак накрая взе да ми се оформя сюжета.

А как развиваш сюжета и героите?

Ако съм хлътнала по някого, било реален или не, си измислям това, което искам да стане. Ако първо ми е дошла идея какво се случва, си измислям герои, обикновено комбинация от познати характери. Идеите ми идват хаотично, отделни сцени, записвам ги набързо, и после идва реденето на пъзела (то и първото ми стихотворение беше така :D) и най-трудното - да измислиш как да запълниш липсващите дупки. Имам си една теория (видях, че се споделя и от други), че съм като приемник на души, на хора от паралелни светове или черпане на идеи от общото съзнание/вселената, че виждам живота на други или ми го споделят. В повечето случаи не се чувствам като да съм го измислила аз. Но и сама се справям, когато пиша нещо по принуда - за конкурс, а не когато записвам това, което съм видяла в главата си.