Интервюта с автори

sharenochorapche

sharenochorapche

Какво е за теб литературата?

Литературата за мен е начин да разбера себе си и гледната точка на другите. Хората, които не четат, не осъзнават, че в книгите се крият отговорите на всичките им житейски дилеми и неотговорени философски въпроси. Но ако всички хора започнат да обичат да четат, навярно масовата екзистенциална криза ще ни заличи като раса.

Какво те кара да пишеш? Какво те вдъхновява?

Често размишлявам над това и всеки път заключението ми е различно. Най-простото обяснение е, че страдам от огромно въображение, заради което не мога да се фокусирам върху почти нищо друго. Често нямам енергията да съществувам в настоящето и всичко което мога да направя е да се оставя на умът ми да ме завлече в безкрайната спирала от сладки сънища. Когато оставам сама с мислите си за прекалено дълго време, само писането ме спасява от сигурна лудост.

Какво е първо - сюжетът или героите?

Много зависи от началният замисъл. Мога да мисля само неосъзнато. Когато се накарам да измисля нещо насила, никога не става. Най-добрите идеи се появяват когато най-малко ги очакваш.

А как развиваш сюжета и героите си?

Когато работя над някой герой обичам да се питам какво би направил/а той/тя в дадена ситуация. Когато започна да строя описания в, главата ми вече имам ясен образ на героя-все едно седи пред мен и ми позира за портрет.

Кое за теб е най-трудно в писането?

Най-трудното е да започнеш. Когато мисля за това, което искам да напиша, често навлизам прекалено дълбоко във въображението си и накрая идеята изчезва преди да успея да я запиша.

Обикновено какво изрязваш най-често при редакция?

No beta, we die like men

Как се справяш с писателския блок и имаш ли някаква рутина или ритуал, който изпълняваш преди писане?

Имам много полезна рутина, която винаги действа. (Деца, не правете това у дома):

1. Избирам много неприятен и отвратителен ден(за предпочитане понеделник)

2. Изпивам по-големи количества алкохол, отколкото тялото ми може да понесе и се излагам на публични места

3. Когато се съвзема в някой храст, си хващам последния автобус и сядам на някоя пейка пред блока да слушам музика и да си мисля за живота. Когато съм под влиянието на психоактивни вещества мозъкът ми се движи по-бавно и спокойно. По-лесно намирам правилните думи и писането ми става като втора природа. Случвало ми се е да седна да пиша по средата на рейв парти. Била съм толкова неадекватна, че не си го спомням, което говори само за себе си колко обичам да пиша под въздействието на различни субстанции.

Как би искал/а да запомнят теб и творчеството ти?

От мен и творчеството ми не искам да остане нищо. Когато ми писне да живея ще запаля всичките си разкази, стихотворения, текстове и рисунки, а след това ще умра от свръхдоза в някое поле. Мразя да се наричам автор, музикант, или художник. Тези етикети вървят ръка за ръка с превзетост и слава-неща, от които нямам нужда. Аз съм просто един посредствен човек и такъв искам да си остана.

Има ли някой писател или поет, който считаш за свой ментор или от когото черпиш вдъхновение?

Няма да пиша параграфи за това как всеки трябва да прочете тези автори поне веднъж в живота си. Просто пускам списъка, който знае-знае: Харуки Мураками Франц Кафка Димитър Воев Димитър Димов Димитър Талев Атанас Далчев Херман Хесе Джон Стайнбек Фьодор Достоевски Алексей Толстой Агата Кристи Чарлс Буковски Джордж Оруел Олдъс Хъксли Уилям Шекспир Хауърд Ловкрафт Оскар Уайлд Етгар Алан По (Има още много, но тези са есенцията на книжната ми колекция).

Би ли ни разказала малко за себе си извън платформата?

За себе си не мога да разкажа почти нищо по простата причина, че аз самата не знам коя съм. Обичам зелен чай, студени душове и мандарини. Колекционирам покемон карти и откраднати запалки. На 16 съм. Говоря свободно английски и японски. Свиря на барабани и хармоника. Мога да си докосна носа с език. Това е, не се сещам за друго. Както казах, аз съм доста обикновен и посредствен човек.