Какво е за теб литературата?
Отдаване. Както в любовта. Когато идва право от сърцето, се превръща в страст, която те изпепелява и те прави ненаситен. Понякога може и да е трудно, но когато желанието е по-силно от теб самия, вдъхновението идва само. Всичко, което искам да кажа с думите са чувства, които могат да бъдат изразени единствено по този начин – писането.
Какво те кара да пишеш? Какво те вдъхновява?
Ще излъжа, ако кажа всичко, тъй като не всичко служи за стойностно вдъхновение. Това, което разпалва усета ми за творчество всъщност е нещо, което е по-голямо от самата мен. Сложността на човешката психика и взаимоотношенията между различните умове и сърца по света осмислят всичко онова, което ни е понятно и което все някога ще ни бъде понятно. Няма нищо по-красиво от това да пишеш за ум, който е пред разпад и такъв, който именно от краха си се е превърнал в райска градина. В това е красотата – в хармонията и хаоса, в любовта и омразата, в светлината и мрака... Във всички противоположности, които по своему изграждат света. Заради това пиша.
Какво е първо - сюжетът или героите?
На първо място е посланието – това, което целиш да оставиш в душата на читателите. След това бих казала героите. Когато ги изградиш правилно, именно те започват да движат сюжета.
А как развиваш сюжета и героите си?
Всичко се случва естествено – без големи планове, без милиони сценарии за това какъв ще е краят. Емоциите и ментално ми състояние са водещи фактори за развитието на героите и сюжета.
Кое за теб е най-трудно в писането?
С думи да обрисувам всичко онова, което не може да бъде описано... а може само да се чувства.
Обикновено какво изрязваш най-често при редакция?
Философските си разсъждения.
Как се справяш с писателския блок и имаш ли някаква рутина или ритуал, който изпълняваш преди писане?
За да започна да пиша, ми стига единствено да се абстрахирам от проблемите на реалния свят и да се заплесна по тези на измислен от мен такъв. Потапям се в тревогите на героите си изцяло. Това е моето „отдаване".
Как би искала да запомнят теб и творчеството ти?
Всеки е свободен да тълкува творчеството ми, както пожелае. Въпреки това е неизбежно да спомена, че всяка написана дума е провокирана от силни чувства и нагласи, които осмислят корените на моята екзистенция. Затова за мен е важно читателите ми да знаят, че влагам дълбок смисъл. Никога не са просто думи – сухи редове, пълни с красиви епитети. Все пак за човек, който търси красотата в хаоса и чиито герои пируват в болка и раздор, нищо не може да бъде повърхностно... и нормално.
Има ли някой писател или поет, който считаш за свой ментор или от когото черпиш вдъхновение?
На никого не подражавам и не считам за свой ментор. Малко са авторите от художествената литература, на които се възхищавам в една или друга степен – Елиф Шафак, Дан Браун, Чарлс Буковски, Рупи Каур.
Би ли ни разказала малко за себе си извън платформата?
Ще бъда кратка: свръх философско ориентиран задник с изкривени представи за творчеството (и любовта).
Моля, тагни любимите си автори в сайта и/или някои, чиито интервюта би искал/а да видиш тук?
YOU ARE READING
Интервюта с автори
RandomЗащото на всеки му е любопитно какво се върти из главата на любимия му автор
