Училище за вампири

Глава 14

-Ти да видиш човешкото момиче се завърна.Донесла си ми и десерт така ли?-Попита той като посочи Симон зад мен.Грубият и подигравателен Джимин се завърна.Чудесно

-Джимин разкарай се.-Казах аз като тръгнах на ляво но той се появи пред мен и ми попречи пътя като ми хвана ръката.

-Как са ти раните?-Попита внезапно той като почна да ми оглежда ръката внимателно.Изтръпнах от студената му кожа.Това не го очаквах.Какво му става по дяволите?Променя си настроението по-бързо от колкото жена в цикъл.Не мога да го разбера.

-Добре са.-Казах аз и си дръпнах ръката към мен без да го поглеждам в очите.Отново се опитах да тръгна но той седеше на едно място като някоя скала пред мен и не мърдаше.

-Защо ме избягваш?-Попита строго той а аз замръзнах от тона му.

-Н-не те избягвам.Трябва да тръгвам бавиш ме...

-Даже не ме поглеждаш в очите като ми говориш.Не можеш да се преструваш че нищо не е станало,защото аз знам че стана както и ти.-Усещах ментовия му дъх близо до лицето ми докато говори.-Защо си тръгна така изведнъж?!Знаеш ли че едвам се сдържах да не откъсна главата на онова мръсно куче ,задето те нападна?-Най-сетне вдигнах глава и срещнах неговия поглед.Беше проницателен и доста страшен ако мога да бъда честна.

-Не можеш да го направиш!-Казах ядосано аз.Мисълта да нарани Арем ме натъжи и уплаши много.Знаех ,че е способен да го направи.

-О,напротив мога.И ще го направя, ако още един път се доближи до теб.От него ще остане само опашката...

-Престани!Ужасен си!

-Знам.Затова ме харесваш толкова много-Отново се усмихна със самодоволната си усмивка. Боже ,колко е дразнещ.

-Не.те.харесвам.-Казах аз и натъртих на всяка дума за да може да ме разбере ясно.

-Тогава защо ме целуна?Без да искаш ли?

-Ти беше този който ме целуна.И беше грешка .Нищо не е станало .

-Грешка?Така ли?Сигурна ли си?-Той се доближи до лицето ми и сърцето ми отново почна да тупти като лудо.Какво ми става?Бях наясно ,че той също го чува ,защото се усмихваше доволно.

-Да-Опитах се да звуча колкото се може по-уверена но не знам дали ми се получи.

-Хм,щом казваш.Ще видим дали е така-Той кимна замислено след което се отдалечи от мен ,което ми даде възможност най-сетне да дишам спокойно.Без да каже и дума повече мина покрай мен и Симон и замина нанякъде. Затворих очи в опит да се успокоя малко.