Зад маската

Моята играчка

Слязох долу, Маки беше на колене на пода и ме чакаше. Седнах срещу нея. Сърцето ѝ биеше изключително бързо. Не знаех какво да ѝ кажа, не знаех каква заповед да дам, просто седях срещу нея и я гледах, можех да го правя с часове стига да намерех отговор на въпросите си; Как, по дяволите, е толкова чиста и невинна? Защо нямаше и капка негативни емоции? Мразех тази слугиня и то от дъното на безчувственото си сърце. Изненадах се от себе си, никога не съм предполагал, че мога да изпитвам толкова силна и чиста омраза. Дори да я заплашвах със смърт, тя не се поддаваше, затова трябваше да разбера повече за нея и да я ударя там, където най-много ще я заболи. Исках да я изкуша, да предизвикам в нея омраза и завист и накрая да я смажа, като се прицеля в най-любимото ѝ нещо.

– Маки! - високият ми тон я накара да подскочи - Разкажи ми за себе си и не ме лъжи, защото знам, когато някой ме лъже.

– Както наредите, Джигоку. Какво искате да знаете?

– Всичко. Започни от най-лошия спомен от миналото ти.

– Когато бях на 7 в къщата ми нахлуха крадци. Искаха да ме отвлекат - тя въздъхна тежко и сълзи се стекоха по бузите ѝ - родителите ми се опитаха да ме защитят, но бяха убити. Крадците запалиха дома ми, останах на улицата. Нямах познати или роднини. Бях сама, бях унижавана и пребивана от хората и...

– Млъквай! - гласа ми беше подигравателен и студен, смеех се - Подчини ми се, жено, и ще ти помогна да отмъстиш!

– Какъв е смисълът от отмъщение, Джигоку - появи се лека усмивка на лицето ѝ - като това ще ме държи в миналото и ще ме кара да изпитвам болката отново и отново. А аз искам да имам щастлив живот.

– Глупачка, родителите ти са умрели заради теб, а ти го пренебрегваш и искаш да си щастлива за сметка на тяхната смърт. Сигурно ги отвращаваш.

– Ако те искаха да страдам, въобще нямаше да ме защитават онази нощ.

Тялото ми се запали от гняв. Исках да я убия, не можех вече да се сдържам. Стисках зъбите си, никой не можеше да ме успокой. Отидох до нея, хванах я за раменете и я принудих да се изправи, започнах да я душа. Желаех да я ужася и да я измъчвам болезнено с дни.

– Как си позволяваш да не приемеш заповедта ми за подчинение!? Ти си най-противното създание, което съм виждал през моите 1000 години живот. Мразя те! - тялото ѝ трепереше от липсата на въздух, а лицето ми беше толкова близо до нейното, че можеше да усети дъха ми - Знаеш ли защо те мразя толкова много? Защото ти си самото съвършенство, изчадие на любовта и добротата. Смъртта и физическото измъчване ще са малко за теб. Каза, че искаш щастлив живот, обещавам, че няма да позволя това. Ще превърна остатъка от живота ти в ад, за който дори и не подозираш, че съществува. Ще направя сърцето ти по-черно и от това на Юзу. Сега ти си моята играчка, Маки!