Новата слугиня

153 2 0
                                    

Върнах си човешкото лице, седнах отново на трона си в главната зала и отегчено започнах да чакам новата прислужница да се появи. Най-вероятно и тя щеше да е като другите и щях да я убия точно след 10 минути. Тази нощ ми беше най-отвратителната от всички, които съм имал досега. И двете момичета умряха без да ми доставят никакво удоволствие, разочароващо. Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратата. Това най-вероятно беше новата прислужница. Опрях лактите върху коленете си и започнах да я оглеждам. Беше средна на височина, тялото ѝ беше доста хубаво, не ѝ давах повече от 20 години. Имаше тъмно кафява коса малко под раменете. Вървеше бавно, тялото ѝ трепереше все повече с всяка следваща крачка, гледаше към земята и нямаше смелост да ме погледне. Най-накрая достигна до трона ми.

– Не са ли те учили да уважаваш по-възрастните - изкрещях - на колене, жено!

Тя веднага падна на колене, наведе се и опря челото си на пода. Трепереше като уплашено животно, всъщност всички хора бяха такива - животни.

– Защо дойде тук, жено?

– Дойдох, за да почистя, Господарю. - гласът ѝ трепереше.

– Не те попитах това - кръвта ми кипеше - питам те защо дойде? Какви скрити намерения имаш?

– Имам нужда от пари, Господарю.

– Хахаха - смеха ми беше зловещ и изпълваше залата - разбира се, всички вие противни животни сте готови на всичко за пари. Щом си дошла, за да почистиш, тогава се размърдай!

Тя започна да вдига главата си бавно от земята, за да се изправи, но аз я спрях.

– Остани така, както си и не мърдай!

Тя замръзна на място. Имах чувството, че спря да диша и да мига с очи. Изправих се и тръгнах бавно към нея, не можеше един боклук да проявява такова неуважение към мен и да не изпълнява заповедите ми. Застанах точно до нея и поставих крака си върху главата ѝ и отново притиснах челото ѝ към пода. Казах със студен и зловещ глас:

– Това, че съм ти казал да се размърдаш не означава, че съм ти дал разрешение да вдигаш безполезната си глава от пода. И когато получиш заповед, казваш: "Както наредите, Господарю!". Разбра ли ме, нищожество?

– Разбрах Ви, Господарю! - гласа ѝ беше тих, но ясен и отчетлив.

– Така е по-добре - седнах да трона си - нека да пробваме пак. Размърдай се и почисти!

Зад маскатаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora