Зад маската

Единствена

Нещо се случваше с мен, това не бях аз. Ако предишното ми аз ме беше видяло сега, щеше да се срамува от мен. Бях омекнал, не се чувствах, че съм зъл, както преди. Срамувах се от себе си и трябваше да поправя това. Застанах пред голямото огледало в стаята си. Виждах перфектния мъж - привлекателен, божествено тяло, богат - качества, с които мога да накарам всяка жена да се влюби в мен. Не можех да се нагледам на отражението си в огледалото, но това противно състрадание, което изпитвах напоследък ме караше да се отвратя от себе си. Вдигнах ръка и щракнах с пръсти и ето... ето го и него Одокуро. Вече се взирах в отражението на кървавият скелет облечен в черен костюм. Моето истинско аз. Кралят, господарят всяващ ужас и страх в гнусните сърца на отвратителните нисши създания. Това беше истинската ми същност и трябваше да се постарая да я направя още по-зла и ужасяваща. Не биваше да отслабвам само заради мръсницата Маки, която привлече вниманието ми. Време беше да покажа на какво е способен истинският Джигоку. Усмихнах се на себе си, защото вече знаех какво щях да направя и определено щеше да е доста забавно. Погледнах за последен път ужасяващото си лице преди да върна отново човешкото и да напусна стаята си. Вървях спокойно по коридора, но вътрешно горях от ярост. Нахлух в спалнята на Юзу и още преди тя да се усети и да падне в краката ми, я хванах здраво за косата и я завлякох по земята към главната зала. Захвърлих я на пода.

– Юзу! - изкрещях толкова силно, че ехото отекна в цялото ми кралство.

– На Ваше разположение съм, Кралю.

Хванах лицето ѝ със студената си ръка. Толкова силно го стисках, че ноктите ми се забиха в бузата ѝ и започна да кърви.

– Помниш ли уговорката ни, Юзу? - попитах.

– Да, Кралю.

– Две от момичетата, които ми доведе ги убих още първият ден, Маки е изключително голямо разочарование, само блондинката остана. Три от четири са извън играта, а това означава, че ти, Юзу, не вършиш работата си както трябва и ме разочароваш. Това ли е лоялността, която ми обеща?

– Можете да стоварите най-голямото си наказание върху мен, Кралю - отговори тя, докато избягваше да погледне в очите ми - но е прекалено голяма чест да получа жестокостта Ви, след като не съм се подчинила на заповедите Ви.

Изсмях се зловещо и стиснах лицето ѝ още по-силно.

– Умееш да ме удовлетворяваш с думи, Юзу, но дали и с действия е така?!

– Уверявам Ви, че е така, Кралю.

– Лъжкиня! - извиках - Толкова много наглост и самоувереност от нищожество като теб.

Пуснах вече обилно кървящата ѝ буза. Вгледах се кървавите си пръсти, затворих очи и ги облизах един по един с голяма наслада. Когато приключих, поставих ръцете в джобовете си и погледнах Юзу.

– Вкусна си, изкушавам се да те убия - гласа ми я караше да настръхне.

– За мен ще бъде удоволствие, Кралю.

Юзу се наведе и допря челото си до пода. Беше готова да даде живота си, за да ме удовлетвори. Тя знаеше, че думите, които изрича са музика за ушите ми и нарочно ги казваше, за да ме задоволи. Но самонадеяността ѝ, че може да ми угоди само с думи и да спаси живота си ме дразнеше. Приклекнах до нея, хванах косата ѝ здраво и я накарах да се изправи, за да гледам лицето ѝ. Извадих езика си и облизах бавно кървящата ѝ буза.

– Прекалено вкусна - прошепнах в ухото ѝ и постави ръка върху раните, за да ги излекувам - горя от желание да те убия, Юзу. Но за 1000 години ти си единственото безсърдечно и жестоко същество, което съм намерил. Не мога да те убия толкова лесно, защото едва ли ще срещна някой като теб. Работата е там, че само с думи не ме задоволяваш. Искам да видя с очите си на какви жестокости си способна и чак тогава ще ти подаря това, за което най-много копнееш. Нали така?

– Напълно сте прав, Кралю.

– Знам това, Юзу. Подготвил съм ти нещо и искам да те видя в действие. - шепнех нежно в ухото ѝ - Има едно място само с жени, те са способни да даряват огромно физическо удоволствие. Ние ще отидем заедно при тях, но не заради услугите, което предлагат. Искам там да ми покажеш колко си безсърдечна и какви страховити неща си способна да причиниш. Ясно ли е?

– Както наредите, Кралю!

– Добре. Сега отиди и облечи красива рокля и се опитай да прикриеш и най-малката следа от непочтените неща, които смяташ да направиш за мен! Ще те чакам в колата.

Изправих се, напуснах замъка си и се настаних в колата си. Затворих очи и започнах да си представям всички жестоки неща, които щях да накарам слугинята си Юзу да направи за мен. Но не само тя щеше да покаже лошата си страна, но и Одокуро щеше да всее невероятен страх и болка в бъдещите жертви.