Отидох в спалнята си. Кръвта ми кипеше и започнах да чупя нещата в стаята. Не можех да повярвам, че съществува такова отвратително същество като тая Маки. Не разбирах как може да има някой с толкова добро сърце като нейното, исках да я залича, исках да ѝ причиня много болезнени неща, да я накарам да пищи от страх, но това нямаше да е достатъчно за нея. Желая да видя сърцето ѝ пълно с гняв. Трябваше да превърна това чисто противно нищожество в чудовище пропито с омраза и чак тогава щях да изпитам съвършено удоволствие. Взех си душ и яростта ми понамаля, скоро заспах и се събудих чак след обяд. Облякох се и отидох в главната зала.
– Момичета, съберете се! - изкрещях и четирите нови прислужници коленичиха пред мен - Гладен съм. Имате 30 минути на разположение. Искам всяка една от вас да ми направи различно ястие, която се справи най-зле ще я убия и ще обядвам с тялото ѝ. Сега да ви няма.
– Разбрах, Господарю! - отговориха трите и се изправиха.
– Както наредите, Джигоку! - каза Маки и продължаваше да коленичи без да се изправя, чакаше да ѝ дам разрешение да го направи.
– Ставай, жено - усмихнах се на това колко добре изпълняваше - отивай в кухнята!
Седях на трона си и мислех за Маки, докато чаках обяда ми да се приготви. Тя не показваше никакви емоции, беше истинска загадка, за първи път виждах някой под чиято кожа не можех да вляза, не разбирах характера ѝ. Ще е изключително интересна играчка, ако не я убия, разбира се. Грях е, че съществува боклук като нея на този свят. Половин час мина и отидох в кухнята, всички паднаха в краката ми и замръзнаха. Седнах на главното място, имаше 4 чинии с храна и едната от тях изглеждаше отвратително, дори и не можех да я гледам.
– Момичета, станете и седнете на масата при мен!
Те автоматично изпълниха и седнаха на столовете около масата. Освен Маки имаше едно противно същество с дълга кафява коса, едно с къдрава коса и блондинка. Оглеждах всички жени и се опитвах да разбера коя от тях беше сготвила най-противно изглеждащата храна. Момичето с дългата коса почукваше с пръсти по масата от напрежение. Взех една вилица, отидох до нея и я забих в ръката ѝ. Ръката ѝ напълно не можеше да помръдне от дървената маса. Тя започна да крещи и да плаче, всички около нея се ужасиха.
– Така си още по-досадна, жено, а знаеш ли аз какво правя с тези, които ме дразнят? - хванах главата ѝ с две ръце и я откъснах от тялото ѝ - Убивам ги.
STAI LEGGENDO
Зад маската
HorrorДжигоку е красив и богат мъж и всички жени искат да са с него, но остават ужасени, когато научават, че това красиво лице е само една маска и зад нея се крие нещо изключително жестоко.
