Пурпурен дъжд

ЕЙПРИЛ

Новинарският бус спря на паркинга най-близко до плажа. Операторът на камерата, Хардисън, събра екипировката си с присъщия му професионализъм, придобит от дългогодишната кариера.

За разлика от него на Ейприл ѝ трябваше малко повечко време. Все пак тя беше просто стажант в „Трети канал" и сега щеше да прави първия си репортаж. Обикновено навсякъде изпращаха онази проклета кариеристка и подмазвачка Меган Крокс, но за щастие тя имаше алергия към риба и сега Ейприл получи възможност да блести.

Тя оправи жълтата си риза – с цвят толкова ярък, че само репортерка би решила, че изглежда добре - разкопча едно-две копчета, за да се вижда малко от бюста ѝ, но все пак да оставя и за въображението, и взе микрофона си.

- Няма ли кой да спре тази ужасна музика – каза тя на оператора.

- Идва от колата на Робърт, нали го знаеш, че винаги слуша и никой не може да го накара да я намали, когато не иска.

- Оф, все едно!

Ейприл погледна с гняв полицая, който разговаряше с някакъв противен дъртак с каубойска шапка. Явно той беше решен да развали големия ѝ момент, но тя нямаше да му го позволи! Ако се наложеше смяташе да надвика дори гръмката музика и жените, които се караха до една скамейка!

Двамата с Хардисън застанаха пред мъртвото животно, което миришеше ужасно, и след няколко проби операторът направи знак, че е време да говори.

Отначало думите ѝ заседнаха в гърлото от притеснение и тя стоя няколко секунди, гледайки неловко в камерата, но тогава се сети за Меган и самодоволната ѝ физиономия. Сега беше шансът ѝ да ѝ натрие носа, нямаше да го пропилее!

- Здравейте, аз съм Ейприл Джонсън и Вие гледате новинарската емисия на канала. Тази сутрин жителите на малкото ни градче бяха разтърсени от неочаквания посетител на плажа ни – тя се отмести и посочи трупа с ръка. – Това животно, което има големината на поне седем етажна сграда, е било изнесено от течението през нощта. Предполагаме, че причината за смъртта му са били пластмасовите отпадъци изхвърляни в океана.

Жената замълча за секунда и се загледа към улицата до плажа. Тя видя колата на кмета, който също идваше на сцената. „Е, на това му се казва късмет", помисли си тя.

- Виждам, че кметът идва насам. Нека да идем при него и да го попитаме какво смята да прави!