Пурпурен дъжд

РОБЪРТ

Робърт натисна педала на полицейската си кола почти до край и се качи на пясъка по плажа. Гумите се завъртяха и започнаха да боксуват, затова той спря автомобила и изключи сирената. Вътре кънтеше силна музика, басът на която разтърсваше прозорците и тапицерията. Полицаят смяташе да я спре, но се сепна, щом видя около какво се бяха събрали групата хора, огромен мъртъв син кит!

Той отвори вратата и още в същия момент го лъхна миризмата на риба и водорасли, която за негов срам накара корема му да закъркори. По дяволите, много обичаше суши! Това малко вонеше, но пък Робърт мразеше да изхвърля храна, затова беше свикнал с подобни ухания.

Той изключи сирените – но пък остави музиката - и тръгна към животното, подминавайки по пътя си една възрастна жена и момиченце, които стояха на скамейка до плажа. Жената нещо нервничеше, но Робърт не се интересуваше, затова само я подмина.

По-нататък видя и една секси мацка с доста тъмен тен, до която имаше момче, което хвърляше камъни по кита. Полицаят ѝ намигна, засука мустака си с една ръка и отпусна другата върху пищова си. За негова разочарование обаче жената само го погледна с погнуса и отвърна поглед.

Робърт видя, че до кита стоеше един мъж с каубойска шапка, който изглеждаше като човек, който можеше да му обясни ситуацията. Диспечерът му беше казал, че някой се обадил за мъртъв разлагащ се кит на плажа, но предположи, че вероятно е някаква шега, затова всъщност не очакваше да види тази гледка.

- Здравейте, господине, аз съм полицай Робърт Пиърс. Луда работа, а?

- Аз съм Хари – каза другият. – Луда е, наистина!

- Приятно ми е! – двамата си стиснаха ръцете по мъжки и ги разтресоха като водна помпа. – Имаш ли идея от какво е умрял?

- Да, погледнах в устата му и изглежда се е нагълтал с пластмасови бутилки и други отпадъци. Тъпото животно не знае кое е храна и кое не е!

- Така си е! Жалко само, че е умрял ей така. Това си е загуба на много добра храна! – рече полицаят и облиза устните си.

- Какво каза? – отвърна учудено онзи с каубойската шапка.

- Нищо, нищо. Ще трябва да се отървем от това нещо, може да носи някакви зарази. Ще се обадя на кмета.

- Като спомена за отърваването, аз имам идея.

- Сподели я тогава!

- Аз работя в една мина и съм специалист по взривовете. Дайте ми малко динамит и ще се отърва от голямата риба за вас.

- Динамит ли? Да не си луд?

- Ни най малко! Имаш ли по-добра идея? Ще го дигнете с кран ли? С динамита ще го направим на малки парчета и чайките, кучетата, котките и другите животни ще го излапат, лесна работа!

- Това не е лоша идея! – отвърна Робърт в захлас от невероятнотохрумване на експерта по взривовете. – Обаче първо ще трябва да се обадя накмета! Не можем да го направим без неговото позволение.