Пурпурен дъжд

Клеър, Фатима и децата стояха на безопасно разстояние и гледаха разиграващата се сцена. Майката не желаеше да присъства, но децата и омразната сестра на мъжа ѝ я принудиха, тъй като искаха да си направят общо селфи в момента на взрива.

Хари започна да поставя пръчките динамит на стратегически избраните от самия него места. Той имаше гениалната идея да ги разположи от страна на плажа, така че останките да хвръкнат към океана, а не града. Завря няколко пръчки и в устата му, натъпквайки ги между пластмасовите отпадъци, а другите под трупа.

Робърт стоеше до полицейската си кола, която все още се намираше по средата на плажа. Радиото кънтеше, но според него придаваше приятна атмосфера на случващото се. Той реши да смени музиката с нещо по-подходящо и след малко засвириха първите ноти на „Purple rain" на Принц. Тази песен му беше една от любимите, затова усили звука още повече и музиката изпълни целия плаж.

(Препоръчвам да си пуснете песента за настроение)

Ейприл изгледа гневно полицая, който сякаш даваше всичко от себе си да развали нейния момент на слава! Копелето наду музиката още повече, така че гласът ѝ да не може да се чува. Че какво му беше сторила тя? Осъзнавайки, че е в ефир, младата репортерка изтри гневната гримаса и повиши глас, за да надвика шума.

Грег стоеше гордо, но по-надалече от кита. Все пак всеки момент динамитът щеше да се взриви и да се разхвърчат парчета навсякъде. Хари имаше страхотната идея да постави пръчките така, че парчетата да идат към океана, но все пак човек не можеше да е твърде внимателен. Още малко и кметът можеше да иде вкъщи и да си свали панталона пред телевизора! Още малко...

Отброяването започна. Три, две, едно...

Силният взрив на пръчките динамит разтърси плажа и вдигна огромен облак пясък, който се извиси на поне десет метра във въздуха. Вятърът от ударната вълна погали нежно цялата тълпа присъстващи, последван от пясъка, който ги шибна като бич. Ако се беше свършило с това, вероятно никой нямаше да се оплаче, но за жалост на всички, Хари само поставяше динамита в мината, където му кажеха, а не изчисляваше колко точно трябва. Той бе сложил същото количество за кита, което се използваше да се взривят скали не обмисляйки факта, че тялото на мъртвия кит е много по-меко от твърдите руди в мината.

Огромният труп се разкъса на хиляди малки парчета и се издигна високо във въздуха. За секунда кръвта, червата и плътта на мъртвото животно закриха слънцето и някои от зрителите после се заклеваха, че са видели дъга. Облакът от пясък, димът и останките месо оформиха страховита фурия, която летеше в небето и накара всички чайки да избягат. Всичко това се случваше, докато от колата на Робърт кънтеше „Purple rain"

За жалост на всички, никой не се беше сетил да прецени, че на плажа имаше силен бриз, който примесен с твърде многото динамит, започна да разнася останките навсякъде.

Червени и миризливи парчета плът се изтърсиха по Клеър, Фатима и децата точно преди да си направят селфи. Вонята накара майката да повърне отново и моментът се увековечи в страховита снимка, която ако не друго никой нямаше да забрави.

Хари така се изплаши, когато парче плът отнесе каубойската му шапка, че побягна като малко дете с писъци и се скри зад един автомобил. Все пак без значение колко истински мъж си, никой не може да те приготви за всичко! Или поне си повтаряше това в нощите, когато си припомняше урината, стичаща се в крачола му...

Огромно парче кост и месо се стовари върху колата на полицая Робърт и я сплеска, сякаш беше попаднала в менгеме. Нещастният автомобил заприлича на жалко подобие на предишното си величие. От изкривените железа и ламарини се подразбираше, че той никога нямаше да потегли отново. Остана да работи само радиото и кънтеше изключително подходящата песен на Принц.

Ейприл се разпищя, когато я заляха капки кръв, превръщайки жълтата ѝ риза в картина на Джаксън Полък. Тя се съвзе бързо и опита да продължи репортажа, но червено парче се беше залепило на обектива на Хардисън. Тя му помогна да го изчисти и после го издърпа към кмета, за да успеят да хванат реакцията му.

Грег бе покрит изцяло с отпадъци от злощастното животно. От главата му висеше парче месо с неясно предназначение в тялото на кита. Той започна да се жалва, че сигурно ще изгуби цялата си почивка, защото сега щеше да трябва още повече почистване, ще получават жалби и какво ли още не, когато до него се доближи нахалната репортерка.

- Какво ще кажете за ужаса, който се разигра пред очите ни? – попита го Ейприл.

Кметът си нямаше никаква идея какво да каже. Ако не си беше присвоил идеята на Хари, вероятно щеше да може да го обвини и да се измъкне, но сега бе твърде късно да опитва. След като момичето повтори въпроса си, той каза единственото нещо, което му хрумна.

- Точно по план! – и вдигна одобрително палеца си, сякаш всичко беше наред.

Отзад се чуваше вълшебният глас на Принц: „Purple rain, puuurple raiiiin"...