ENDING GAME

Спомени от миналото.

-ВУЙЧО-крехкото малко телце се гърчеше в хватките на тези грамадни силни ръце, които го бяха обгърнали. Не знаеше какво се случва, нямаше ни най-малка представа! Просто спеше в малкото легло, когато този орангутан я сграбчи от нищото.
-Вземай я, да се маха. Не мога да я гледам, тя е виновна.. Махай я!-студеният поглед на вуйчо ѝ я срази.-Заради нея сестра ми бе убита!-извика той. Дори не я погледна. 
  Беше при него само два дни след случилото се. Два дни след убийството на майка ѝ, два дни след самоубийството на баща ѝ. И то пред очите ѝ. Социалните служби я повериха на единствения жив роднина-вуйчо ѝ Димитър. Щяло да бъде по-добре детето да е при роднини.. Друг път!
- Ето ти парите Димитър, благодаря за ценната стока която ни даде-състарен, прегърбен мъж с огромно бомбе пристъпи към нея и я щипна по бузката.-Ще бъде оценена добре от клиентите
- НИКОЙ НЯМА ДА МЕ ОЦЕНЯВА- и му се изплю в лицето.
 Възрастния мъж извади кърпичка от джоба на сакото си, почисти лицето си и се засмя лукаво.
-Има характер, но ще бъде пречупен- допълни.-Остани с добро- обърна се и излезе от задушното помещение. След него тръгна и бодигардът, който държеше малката Касандра и я метна през рамо.
-ВУЙЧО-за последен път извика, ала Димитър просто и обърна гръб и дори не я погледна..
   Сълзите неспирно капеха по лицето ѝ, едва дишаше от целия шок и страх. Как можа да я остави, та той буквално я продаде! Как му позволи сърцето да я зареже така, човека при който трябваше да е в безопасност. ТРЯБВАШЕ! Всеки път като ги посещаваше и носеше сладки и подаръци от безбройните си пътешествия, прегръщаше я, радваше ѝ се както би се радвал всеки вуйчо. А сега ей така я метна в лапите на Дявола. Какво толкова му стори, че да я намрази по този начин.
    Неусетно силна миризма нахлу в ноздрите ѝ. Здравеняка бе допрял някакъв бял плат от който идваше миризмата. След малко зрението ѝ се премежи, главата ѝ натежа и единственото, което успя да види за последно бе старата улица и някогашния бащин дом.


***********************************************************************************************
   Всичко я болеше, цялото тяло. Не виждаше. Беше подпряна до една стена, студена като лед. Беше задушно. Едва успяваше да си поеме въздух. Беше влажно, а тя вир вода. Къде за Бога се намираше! Опита се да стане, но мигновено изстена. Краката много я боляха, особено десният глезен. Дали не бе счупен? Главата щеше да се пръсне! Устата ѝ бе пресъхнала. Започна да опипва наоколо с ръце. С мъка установи,че явно бе затворена в стая без прозорци и светлина с грапави стени и на места ронещ се под.  Нещо като мазе, от тия подземните мазета дето ги имаше в по старите къщи предимно на село. 
-Поо..мощ-изхлипа едва едва. Убийствена болка. Навсякъде. Но най-силна в слабините....
  Беше объркана, не бе сигурна какво се бе случило. Не помнеше нищо. Не знаеше дори от колко време беше тук. Какво се случи мамка му!
  Тежката врата изскърца и в помещението нахлу силна светлина. След малко грамадна сянка се яви и  навлезе навътре. Инстинктивно малката се сви в ъгъла и от това си движение усети силна болка и изскимтя.
-А ето те-една нежна ръка я погали по тила тъй като тя бе заровила глава в коленете си. Касандра премежи пъстрите си очи в мигом щом вдигна главица. Отне и време да свикне със светлината.-Искаш ли вода-жизнено заклати с глава в знак на съгласие. Младата дама в бяла престилка се обърна към бодигарда стоящ зад нея. Той се скри и миг след това се върна в бутилка минерална вода. Младата дама отвори бутилката и леко я подаде към детето-Леко отпивай, да не се задавиш моля те.
 Касандра подзе бутилката отпи веднъж като старателно "изплакна" устата си и след това направи още няколко глътки от студената вода. Затвори шишето и мигом го гушна сякаш бе любимата плюшена играчка. 
-Къ..-закашля се, а младата дама леко я потупа по гърба.
-Леко,леко-усмихна ѝ се топло.- Не се тормози, хайде ела с мен.
-Крак..-едва успя да пророни Касандра и отново се закашля.-Много боли!-мигом сълзите текнаха по бузите ѝ. 
-О, разбирам-възкликна младата дама и махна с ръка към огромния мъж зад нея.- МНОГО внимателно я вдигни и отиваме в болничния коридор-изсъска в лицето му.
 Щом бодигарда се приближи към нея Касандра мигом се свря още повече в ъгъла, в който беше. Съзряла страха ѝ, младата дама хвана нежно ръката ѝ.
-Спокойно, той само ще ми помогне да те пренесем към болницата за да мога да облекча болката ти и да ти помогна-малката хвана ръката на младата дама силно и не я пусна през целия път към "болницата".
 Младата дама вървеше зад тях по тесните коридори, държеше ръката на момиченцето и проклинаше наум всичко. Мястото, хората които изкарваха пари от тоя мръсен бизнес, хората които се възползваха от малки и невинни момичета и момчета с цел задоволяване на плътските си нужди. Що за изверг трябва да си, за да ти харесва да правиш секс с дете?? Но най-вече що за човек трябва да си, за да позволиш детето ти да стане жертва на трафик на хора/секс трафик. Че да ги вземеш тия пари и да си живееш живота. Не разбираше!
   А иначе младата дама бе доцент д-р Долсън явила се на интервю за работа за уж стандартна болница. Усъмнила се в нещо нередно в момента, в който "болницата" бе един дълъг коридор със стаи пълни с малолетни деца-момичета и момчета-които лекуваше от травми всички свързани със сексуални посегателства. Но когато тя се опита да си тръгне и да направи нужното-уведоми органите на реда-малката ѝ дъщеря изчезна за два дни. А когато се върна, дъщеря ѝ и даде писмо от "нейния приятел" :


Дъщеря ти изчезна за два дни и ти се побърка! Сега ти я връщам невредима, но за следващия път не гарантирам дали ще я опазя. Имаше много обожатели готови да платят много за нея. Помисли си дали ще я оставиш сираче в този жесток свят и се надявам да те видя утре на работа!

Дори нямаше нужда да се чуди сигурна бе от кого беше писмото и така на следващия ден тя се върна в така наречената "елитна болница". През годините видя обаче много болка, много страдания. Много изгубени детски животи от предозиране с множеството наркотици, с които упояваха децата, за да са "кротки и спокойни". Все пак никой не обича "да му буйстват по време на акт"-така ѝ бяха казали... 

И сега от толкова много време, беше в абсолютен шок че виждаше това момиче активно и будно. Та дори и бе в съзнание и говореше разумно. След цели пет години.