ENDING GAME

Собственикът ми така ме харесва повече.

-Наздраве!- вдигнаха чаши във въздуха и се разсмяха. 
  Двамата млади се намираха в едно малко,задушевно помещение с мънички прозорци, една нищожна лампа светеше едва едва. Гърмеше силна балканска музика. А в малката кръчма към този час бяха останали само Кристиян, Касандра, Силвия и Джош-приятели на Кристиян. Собственика-възрастния г-н Кръстев- им връчи ключовете и единствено помоли да няма нищо счупено на сутринта.
  Съвсем случайно решиха да се съберат да се позабавляват. Касандра беше предубедена и не изгаряше от желание, но все пак нямаше как да откаже на красивата усмивка на най-добрият си приятел (тайна първа любов). И така се озова на една маса, отрупана с всякакви видове мезета и разядки, бяло вино за дамите, задължително ракия и приготвените по специална и "много тайна" рецепта пържоли от Кристиян. И двама непознати.Хич не и се понрави двама напълно непознати да седят с нея на една маса пък и да споделят храна с тях. Не я съдете строго, живота ѝ я бе научил да не вярва дори на себе си. Но две чаши по-късно прогониха напрежението и позволиха на иначе умореното ѝ тяло да се отпусне поне за малко.
-Е, Касандра много сме слушали за теб-подзе Джош.- Къде си била толкова години, какво прави?
  Касандра в миг се напрегна и челюстта ѝ изпука. Стисна чашата в ръката си и се вгледа настоятелно в тъмните очи на мъжа отсреща ѝ.
-Не мисля,че сме толкова близки все още Джош. Че чак да си споделяме и живота-отсече рязко.-Но стана ми интересно. Какво толкова сте слушали за мен?-изкикоти се нервно и щом срещна погледа на Кристиян му се изплези по детски. 
- О, какво ли
-Да не си посмял Джош! Кълна се ще те убия-рязко прекъсна приятеля си.
-Е, стига де! Нима не знае,че е била детската ти любов?-разсмя се и мигом бе сритан от Кристиян под масата.-ОХХХ-изпъшка силно с леко провлачане, което прозвуча като женски стон и всички на масата изпаднаха в смях.
-Чакай,чакай,чакай-червенокоската остави чашата и погледна приятелят си от детство.-Детската ти любов?
  В мигом Кристиян сведе глава и бузите му поруменяха. Виждайки го така си спомни как всеки път щом малкият Кристиян и подаряваше цвете, което случайно бе откъснал на улицата или и помагаше с някое домашно или пък се прегърнеха поруменяваше по абсолютно същия начин. 
-Кажи ми дее-сръчка го с широка усмивка на лицето.-Наистина ли.
   Той само поклати глава в знак на съгласие и неловко отпи от силната напитка в чашата си. Беше го срам. Единственото, което така и не успя да прикрие и единственото, което ненавиждаше беше да говори за чувствата си макар и вече отминали и толкова далечни.
-Не мога да повярвам!-възкликна.- Ти също беше детската ми любов!-хич не целеше да си признава подобно нещо, но и донякъде бе благодарна че тази така наречена тайна се махна от плещите ѝ.
  Зелените му очи в мигом светнаха щом чу тези думи. Широка усмивка обагри лицето му, демонстративно плесна с ръце
-Ех,само ако знаех-поклати глава печално- Директно да те бях заключил вкъщи и нямаше да изгубим тия години хаха-при тези му думи изражението на Касандра рязко се промени. Веселата усмивка изчезна безследно, искрицата в очите ѝ изчезна и нервно се подпря на масата. Забелязал,че е улучил болезнена тема той я сръчка игриво и я придърпа по-близо до себе си.
-Е, вас няма ли да ви женим най-накрая-обърна се към приятелите си с цел да я разсее от тъмните мисли нахлули в главата ѝ.
-Ами да се оженим!-тупна по масата Джош.- Айде скъпа моя да се оженим още сега!
-Спокойно тигре-дръпна го русокосата жена до него.-Ще се оженим, ама като изтрезнееш.
-Аз не съм пиян! Как може-и пак се изправи на крака като едва успя да запази равновесие и да не тупне по дупе назад.
-Да, да. Каси, припомни ми да не му давам да пие на сватбата-и двете момичета се разсмяха гръмко.
   Джош и Силвия подобно на нашите герои бяха приятели от деца. Отраснали заедно. Бяха първата си любов един за друг. Макар, че в детските години колко ни е разбирала главата какво е любов?! Ала живота ги беше разделил за дълго време-и двамата поеха по своя си път по широкия свят. И когато след дълги години съвсем случайно се срещнаха в центъра на Ню Йорк се познаха на секундата. И от тогава пламналата отново любов ги събра и ги държи здраво вече 3 години. 
- Извинете ни, млади и красиви хора. Ама ще си го прибирам
-Силвия, на едни години сме моля те
  Силвия се засмя потупвайки Джош по рамото, че е време да си ходят. Джош едва се изправи на крака, прегърна русокоската и тръгнаха. 
  Останаха само двамата и сякаш времето спря. Кристиян се премести на стола, на който до преди секунда седеше приятеля му. Стола точно срещу червенокоската. Искаше да я гледа право в очите. В тези така красиви пъстри, но страшно студени очи.
-Сменила си цвета на косата-пресегна се и премести кичур зад ухото ѝ. Тя потръпна от това му действие и рязко се облегна назад.
-Да. Време беше за промяна. 

Собственикът ми така ме харесва повече.  - прииска ѝ се да му каже.

-Харесва ми, отива ти. Отваря очите ти - загледа се в нея. Нещо не беше наред. Какво ли бе преживяла.. Тялото ѝ бе изпънато като струна, всеки мускул се бе стегнал всякаш всеки момент бе готова да побегне. Постоянно се напрягаше щом чуеше думи или някой въпрос за миналото ѝ. Какво се бе случило с това момиче? Той виждаше промяната в нея, виждаше че нещо я тормози. Как постоянно проверява телефона си. Нервниченето с крак под масата цяла вечер. Сега, факт че се бяха разделили преди много много време. Все пак едни сме като деца, с порастването се оформяме като личност и характер, но нещо в нея не беше наред и той го виждаше.  И щеше скоро да разбере. 
-Как е вуйчо ти?-в мигом в погледа ѝ се запали огън.- Нали при него остана или бъркам-умишлено я натисна той.
-Да върви по дяволите!- изсъска тя.
-Тоест?
-Стига Кристияне!-развика се неусетно. - Какво ме питаш за този негодник? Дано гори в ада!-изпусна си нервите. Мамка му изпусна си нервите, а не трябваше. Не и пред него. Той не трябваше да разбира нищичко! Мамка му! Не искаше да го замесва в цялата тази каша, но не знаеше че той вече бе доста замесен.
-Ясно..-продума си на себе си по-скоро. Стана му ясно. Нещо не се беше развило както трябва след инцидента. Ами ако вуйчо ѝ я бе тормозил? Дали не я бе насилвал? Всякакви подобни мисли се завъртяха из съзнанието му. Изнерви се и изпи на екс останалия алкохол в чашата си.
-Да не би да знаеш нещо-погледна я въпросително-Знаеш ли нещо, къде се намира сега или нещо друго?
-Не, мама ми каза че два дни след .. Знаеш. Той е заминал. Събрал един малък куфар и заминал. Като тинейджър го търсих в София, понеже търсих теб. Но там съседите казаха че не живял много на този адрес. С годините разбрах за още няколко адреса, но подобно като в София-живял за кратко и напускал. След това напълно изчезна. 
-Ясно.
  Настана мълчание, дори музиката спря. Касандра бе забила погледа си в чинията пред себе си и нервно човъркаше с вилицата в храната. Кристиян просто я наблюдаваше. Всеки нейн жест. Трепване. Всичко. 
-Ще се прибираме ли?-рече изведнъж като я изкара от транса ѝ. - Хайде, ще спиш вкъщи-сякаш предвидил думите ѝ директно отсече-Спокойно, ще спя на дивана. 
   Къщата му не бе много далеч от кръчмата. Той бе останал сам, родителите му бяха починали и той се грижеше за къщата. Той самият не бе спал много, много в собствената си къща след смъртта им. Нещо го притискаше в гърдите всеки път щом прекрачеше прага на къщата. Макар смъртта на родителите му да бе напълно естествена. Но този път някак го обзе спокойствие, щом прекрачиха двамата прага. Къщата не бе голяма, но бе побрала толкова много хубави моменти и спомени. Прикрито избърса набъбналите сълзи и показа на Касандра спалнята. 
-Е,госпожице тук ще спите дано ви е удобно-заговори формално.- Ако Ви трябва нещо, ще бъда на дивана в хола.
-Благодаря ти. И .. Извинявай за..
-Няма нищо-прекъсна я.- Всеки има болки, за които не му се говори. Но ако решиш, вярваш или не мога да помогна. 
  Кристиян излезе от стаята. Просна се на дивана и си пусна телевизора. Из съзнанието му прелитаха какви ли не въпроси. Сърцето му биеше силно. Нямаше да се спи и тази нощ! Телевизора не му печелеше вниманието изобщо. Чудеше се какво се бе случило. През какво ли бе преминала тя. Дали щеше да му каже? Е, и да не му каже той щеше да разбере. Нямаше да остави нещата така. Нещо го глождеше. Нещо го стисна за гърлото като си спомни как тя реагира щом попита за вуйчо ѝ. Прокле се, за дето я бе натиснал така. Но и това му даде някаква насока. Този нещастник със сигурност бе сторил непростимото с нея. Нямаше и да се очуди, не му се носеше добра слава. Как социалните решиха,че е добре да я оставят с 45 годишен чичак дето само пиеше по улиците и нямаше даже един ден на трудов договор? Щото бил роднина.. Глупости. 
  Той реши да я нагледа. Изправи се и с леки стъпки се отправи към стаята, в която беше тя. Застана на вратата и за миг си позволи да я погледа. Беше намерила негова тениска. Тя направо се губеше в нея, толкова бе мъничка. Косата и се бе пръснала по възглавницата. Изглеждаше толкова невинна. Изведнъж тя се размърда и се обърна с гръб към него. Поради движението, завивката падна от тялото ѝ и нещо привлече вниманието му. Тениската се бе набрала нагоре, откривайки част от кожата ѝ. Кристиян се приближи и си позволи съвсем леко да вдигне плата от кожата ѝ. От страна на тялото ѝ, два пръста под ребрата имаше черен надпис. Но не беше татуировка. Беше странно. Имаше си ръбчета и вдлъбнатинки. Сякаш бе първо издълбано в кожата ѝ, може би дори прогорено. А след това повторено с черната боя. 

Property of R.G  
(собственост на Р.Г.)

-Мамка му!