ENDING GAME

-Виж ти какво довя вятъра!

-Виж ти какво довя вятъра!- гръмкия му глас изпрати тръпки по цялото ѝ тяло. Зелените му очи се впиха в красивия профил на среща му. Гарваново черната му коса небрежно танцуваше под съпровода на силния вятър. 
-КРИСИИ!- усмихна му се широко червенокосата. 
-Знаеш, че много мразя като ме наричаш така Касандра!-тросна се детската ѝ любов. 
  От малкият Кристиян не бе останало много. Бузестото личице изпълнено с пъпчици сега беше заменено от остри оформени скули и перфектна кожа. Детската наивност и доброта в зелените му ириси бяха се изпарили и на тяхно място бе дошла сериозността. Под бялата тениска не очертаваха напомпаните мускули, а по дланите и врата му пълзяха черни ивици предполагащи татуировки.  
-О нима нараних мъжкото ти его, Крисии- провлачи умишлено името му. Двамата се разсмяха точно както едно време-искрено и чисто и се прегърнаха в топла прегръдка. Прегръдка, която ѝ върна част от онова невинното спокойствие и радост.- Виж се, станал си истински мъж!
  И действително- нямаше и помен от малкия Кристиян-сега пред нея стоеше поне 1,80 набит строг мъж пред чиято осанка Касандра тотално се губеше (не че беше много висока). Самата стойка и всяко движение на тоя мъж те караше да потрепериш. Май на това му се казва да ти вдъхне респект,а... 
-Е, какво ще кажеш?- завъртя се показно пред червенокоската и една доволна усмивка грейна на лицето му. Мамка му, даже усмивката му е перфектна!
-10 от 10- Касандра започна да ръкопляска показно и се подсмихна с ъгълчето на устните си като така веднага се оформи така мразената от нея тръпчинка. Имаше само една, само от лявата страна на лицето си и това я влудяваше!
-Мммм-със големите си ръце обхвана нейните и я завъртя в кръг-И ти не си за изхвърляне малка Каси.
 Тя приклекна леко и се поклони точно както едно време са правели по баловете с големите си пищни рокли. Двамата приятели отново се разсмяха в синхрон и се прегърнаха. Силният му натрапчив, но не прекалено парфюм се заби в ноздрите ѝ и очудващо за самата нея тя жадно пое дъх, като целеше да поеме колкото се може повече от аромата му. Силните му мускулести ръце се увиха около малкото ѝ тяло и я придърпаха по близо до гръдта му. Все така миришеше на люляци, точно както едно време. Помириса косата ѝ още веднъж сякаш само това е чакал дълги дълги години и я целуна по главата. Останаха така за малко, вдишвайки един от друг сякаш цял живот са имали нужда точно от това. Сякаш живота им зависеше от аромата на другия. Тя бе долепила страна до гърдите му и така чуваше ударите на сърцето му, които се забързваха с всяка секунда. Лека топка напрежение се бе загнездила в стомасите и на двамата. Но дали бе от неочакваната среща между стари приятели, дали бе поради мисълта че ще са прекалено различни и няма да се познаят дори? Дали бяха все още същите онези невинни деца, които живота реши да раздели така сурово?.... 
-Липсваше ми, Касандра-все още преметнал ръка през рамената ѝ я придърпа да седнат на пейката, на която я откри да седи сама преди минути.
  Пред тях се откриваше прекрасна гледка на високи хълмове, гъста гора а в низината се разпростираше язовир. Слънчевите лъчи макар и през гъстите облаци успяваха да се прокраднат и погалят лицата им.
-Какво се случи, къде изчезна- линиите на лицето ѝ веднага се изостриха. Касандра се отдръпна от топлата му прегръдка и заби поглед във величествената картина пред нея. В пъстрите ѝ светли очи изведнъж нахлу буря.- Добре ли си?-погали я по гърба след кратко мълчание помежду им.
- Добре съм-отвърна сухо, ала промяната в гласа ѝ рязко пролича и той забеляза. Явно навлезе в болезнена тема без да го има за цел. 
-Окейй,-не искаше да я притиска, забеляза рязката промяна в осанката ѝ- ръцете ѝ,които се заковаха силно за пейката и вените вече започваха да пулсират, как скулите изпъкнаха веднага от стискането на челюстта, как буреносни облаци се завихриха в погледа ѝ.-Кажи сега, какво те води насам. Как се сети да посетиш това забравено от Бога място-опита се да я разсее.
-Честно ли?-успяла да се овладее подзе-Дори не знам как се озовах тук. Карах безцелно и предполагам подсъзнанието ме доведе насам. Към града който бе мой дом и се превърна в ад за мен. 
-Съжалявам, сигурно е..
-Минало, всичко е минало Криси-прекъсна го.- Кажи мии-сръчка го- ти какво правиш тук, изобщо не очаквах да те видя. Мислех, че си някъде далееч по-света.
-Бях, Каси.. Бях-засмя се и месестите му устни се ухилиха показвайки перфектно белите си зъби.- Бях къде ли не, видях какво ли не. Но нищо не е като дома, вкъщи си е .. Вкъщи.
-Разкажи ми дее..
   Касандра се подпря на пейката и облегна глава на дланта си вгледана в профила на някогашната си детска любов. Беше толкова изящен, от черната коса до острите като бръснач скули в перфектен 90 градосов ъгъл до все още неизвестните за нея картини по тялото му дето само загатваха за себе си с пълзящи черни линии по врата и дланите му. Всичко му вървеше толкова добре, всичко създаваше перфектния образ. Сякаш Бог бе изваял скулптора на някой олимпийски състезател даже бог и му я беше връчил за компенсация. Е, като дете не бе най-красивия но за нашата Каси бе точно перфектен както точно и в момента....
  Касандра слушаше в захлас всички дестинации и приключения, които бе преживял приятелят ѝ. Неусетно, хванати за ръце в студения следобед, в смях и разговори изобщо не усетиха кога денят се изниза..