ENDING GAME

Истината.

  Кристиян влетя в колибата и вратата почти се откърти от пантите.
-Какво е това?-хвърли малкия хартиен плик-ЗАЩО КАСАНДРА ТЕ ПОЗНАВА?-крещеше зеленоокия. 
  Майора се изправи от креслото приближи се към чернокосия и го зашлеви силно.
-Ти глупако! Как можа?- хвана го за яката, а на свой ред Кристиян го отблъсна. 
  Виковете им се смесваха и двамата успяха да се ударят преди целия отряд мъже да се хвърли да ги разтървава. Продължаваха да си крещят един на друг. Посягаха в опит да се докопат до другия. Но другарите им успяха да ги разтърват и ги оставиха да седнат на столове, на достатъчно разстояние един от друг.
-Така спрете с глупостите!
-Тоя глупак щеше да разкрие всичко!
-Защо тя те познава?
-Говори прилично, момче!-озъби се майора отново.
-СТИГА!-Джош удари по масата и привлече вниманието към себе си.-Къде го метна плика, бе брат!? Моли се да не си го предцакал! Явно е важно-от двама им, Джош беше човека, който можеше да запази самообладание и да мисли трезво дори в подобни ситуации, когато са замесени близки-Майоре, извинявам се но дължите обяснение. 
-Какво сте ме зяпнали, намерете плика-викна майора и част от  мъжете започнаха да търсят наоколо.-Част съм от държавата-започна да имитира майора.-ГЛУПАК! Това да си част от тайна организация ТРЯБВА ДА Е ТАЙНА! Да и беше дал списък с имената и адресите ни, да го даде на лайното Родриго направо.
-Майоре-намеси се Джош отново, преди да е избухнала нова война между двамата. 
  За никой не бе тайна, че майора и Кристиян не "мелеха брашно" заедно. Но уви мисиите им се получаваха и то по най-добрият начин!
-Флашката! И тогава. 
  Когато откриха влашката, голяма част от нея беше на парчета. Но порта беше здрав и слава Богу успяха да отворят файловете на нея. Имаше безброй документи-за нелегални доставки на оръжие, пране на пари, наркотици, офшорни сметки и какво ли не още! Но никъде не се споменаваше името Родриго Гомез. Все посредници, фирми които бяха свързани с него, но и с още поне пет имена. Тоест нямаше как да бъде свързан директно с престъпленията, които доказваха тези документи. 
-Мамка му! 
  На всички им бе ясно, че тези доказателства бяха полезни. Но не достатъчно! 
-Нищо, нищо. Добре е. Много добре!-мрънкаше си майора.-Какво?-озъби се когато видя втренчените погледи в него.-Добре, разбрах.
   Отново се приближи до креслото, на което седеше по-рано. Настани се удобно и въздъхна.
-Касандра е мой информатор.
-Какво?-скочи Кристиян.
-Слушай бе-кресна майора.-Какво, какво, слушай! 
  Разтри лицето си с длани и продължи.
-Срещнах я отдавна. Съвсем случайно. Беше уплашена, бягаше от нещо. Не ми каза. Заведох я в една от квартирите ни и разбира се началникът дойде. Преди него я подпитах аз какво става, не исках да я притискам. Та тя беше като уплашен заек! Но началника я притисна и тя му разказа всичко. Началника каза, че е видял жажда за мъст в нея. Предложил да стане информатор. Обяснил какво точно значело това. Той си тръгна и ми каза само да съобщя какво е решила. Тя излезе от стаята, погледна ме с най-решителния поглед, който някога съм виждал. Каза "Приемам." И просто си тръгна. След това не знам как се е върнала, какво е станало. Подозирах, че беше избягала. За това бе толкова уплашена. Но си тръгна с такава решителност.
-След това?
-Нищо. Казах на началника, той ми каза да не се притеснявам. Бил дал всичко, което трябвало. В последствие по един или друг начин тя доставяше информация. Когато избяга, бяхме решили че сме го спипали! Тя трябваше да дойде при мен. Но тя се отметна от плана и отиде в родния край. Но до този момент нямах никаква идея!-погледна към Кристиян, който беше скръстил ръце пред гърдите.-Нямах никаква идея, че се познавате. Че сме тук да спасяваме точно нея. За Бога даже името не знаех, до преди малко когато го извика в лицето ми!-плесна се по челото майора.- Но знам едно, това момиче няма да се откаже докато не постигне целта си!