𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)

Part 1

ДЖЕЙКЪБ

*Телефонът е изключен или извън обхват*
Звъня вече за трети път. Това момиче щеше да ме побърка.
-Хайде,Аш! Вдигни ,скъпа.

Някой почука на вратата на кабинета ми.
-Влез!

-Началник,имаме убийство с нож. Обвиняемата е в стаята за разпит. Чакат Ви.-каза Мелани една от стажантките при нас.

-Идвам!

.

В стаята стоеше младо момиче. С бална рокля. Бе навела глава и не можех да видя лицето и. Лилавата и рокля беше цялата в кръв ,а тя се тресеше и си мърмореше нещо.

-Началник Джейкъб Алистър.-казах докато сядах на стола пред нея. -Ще ми кажете ли името си?

Тя дори не реагира.

-Госпожице,не чувам какво си мърморите.

Тя вдигна глава и цялото и лице беше подпухнало и почервеняло от плач. Гримът и беше размазан,но лешниковите и очи блестяха. Светло кестенявата и коса беше сплъстена.

-Не съм аз.- каза тихо тя.

Усмихнах се криво. Ама,разбира се. Всички казват така.

-Как се казвате?-попитах задържайки очния контакт. Това успокояваше хората.

-Кейтлин Донован.

Кейтлин Донован? Познато.

-Моля ви. Кълна се , не съм аз.-проплака тя гледайки ме с надежда. - Когато влязох в тоалетната тя лежеше в локва кръв. Лицето и беше обезобразено. Проверих за пулс ,беше слаб ,но го усетих. Извиках за помощ. Помолих да повикат линейка ,а вместо това една от госпожите ме удари и ги накара да се обадят в полицията. ТЕ Я ОСТАВИХА ДА УМРЕ.

В гласа и се усещаше страх ,но и ярост. Сълзите се стичаха от очите и като водопад.

-Добре ,успокойте се. -казах и излязох от стаята за разпит.

-Какво мислиш? Дали е тя?- попита ме приятелят ми Скот.

-Не знам ,но е изплашена до смърт. Мелани ,как е името на жертвата?

-Един момент ,началник. Сега ще ви донеса доклада.

-Тези хлапето наистина откачиха.-каза Скот с възмутено изражение ,а аз се изсмях.-На бас ,че е било за момче.

-Голям си идиот.

Мелани ми подаде доклада.

-Благодаря!-усмихнах и се,а тя се изчерви. Голяма сладурана беше.

-Такааа,да видим.

Усмивката на лицето ми се изтри ,когато видях името на жертвата.
Ашли Алистър