𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)

Part 16

—Една година по-късно—
КЕЙТЛИН

-Здравей, Ракел! -усмихнах се влизайки в цветарницата, в която работех. Беше малка и кокетна на ъгъла на една от главните улици в Лондон. Още от вратата ме лъхна аромата на цветята. Черните коси на Ракел се подаваха зад рафта. Ракел бе собственичката на цветарницата ,както и моята съквартирантка тук в Лондон. Тя ме забеляза и се затича към мен подскачайки.

-Е? Приеха ли те? -радваше се като малко дете тя.

-ДА! -двете изпискахме заедно и заподскачахме наоколо.

-Знаех сииии! Тази вечер ще го отпразнуваме у дома с голяма чиния спагети, бъдещо докторче.

Преди година ме приеха в медицинския университет ,но така и не успях да постъпя заради случилото се в миналото. Тази година кандидатствах отново. В Лондон съм повече от 10 месеца и мисля ,че опита да продължа напред се получава. Освен, ако не броим сините очи появяващи се в сънищата ми.

ДЖЕЙКЪБ

Мелани се наведе и ме целуна страстно, но аз не отвърнах. Тя ме изгледа троснато и седна на бюрото ми качвайки крак на крака ми. Леко движейки го нагоре.

-Не съм в настроение. -казах и бутнах крака и махайки го.

-Не си в настроение от много време. -тя се наведе и прошепна в ухото ми. -Чукай ме.

-Мелани ,спри! -повиших тон.

-Чукаме се от година ,Джейк!

-Ти го каза. Чукаме се. Нищо повече. Знаеше го още от началото ,че те искам само за едно нещо.

В началото признавам си харесвах я, но щом я видях колко долно ми се предлагаше ми стана ясно, че е обикновена курва. А щом е курва ,не може да бъде нещо повече от такава в моите очи.

А и имаше друг проблем. Нечие лице изникваше в съзнанието ми от година насам. Не спирах да мисля за нея.

Сбогом ,Джейкъб!

Все още чувах думите и в главата си. Сякаш беше вчера. Тихият и измъчен глас ме преследваше като проклятие. Нежното и невинно изражение. Зачервените подпухнали очи. Сочните червеникави устни. Снежнобялото и лице.

-ДЖЕЙКЪБ! -Мелани изкрещя и ме изкара от транса ми. -Слушаш ли ме!?

-Излез! Всичко свърши. -тя се ококори.- Какво очакваше? Нищо не е започвало като цяло. Позабавлявахме се и толкова. Колко пъти да го кажа?

Тя излезе тряскайки вратата ,а секунда по-късно Скот влезе.

-Човек не може да диша от вас. Сядай.

-Джейк, помисли отново....

-Пак ли започваш? Искаш ли цигара? -казах вадейки една за мен.

-Не ти искам цигарите.

-Скот, решил съм го. Ще се преместя в разузнаването в Лондон. А и вече съм написал молбата. От утре ти си началника. Няма друг кадърен човек тук.

-Джейк.......

-Искам да започна на чисто. Ашли е навсякъде, разбираш ли? Не мога да се прибера и всеки път да се моля да я видя у дома. Да вляза в топлата и стая и да знам ,че тя е под студената земя. Не мога.