𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)

Part 18

ДЖЕЙКЪБ

-Тръбите са малко стари и пропускат......- каза госпожицата ,която ме развеждаше из големия мезонет на главната улица в Лондон.

-Не е проблем. -казах и прокарах ръка по стената. -Имат нужда от замазка.

-Първият етаж се състои от обща баня и тоалетна, кухня ,всекидневна и перално помещение. Горе се простират две големи и уютни спални като едната е с панорамен прозорец. Всекидневната също предлага панорамна гледка към града. На втория етаж банята и тоалетната са отделно. Просторният балкон предоставя прекрасно място за пиене на традиционен английски чай. -говореше професионално тя докато тракаше наоколо с токчетата си и въртеше дупенцето си като покана да го зяпам.

-Благодаря за обстойното обяснение ,госпожице......- тя ме изгледа остро. Трябваше ли да и помня името?

-Смит. -избърбори.

-Да ,разбира се.

-От къде сте? Акцента ви не е британски? Не сте мой тип. -каза тя ,оглеждайки ме от горе до долу.

-Нито пък вие мой.

Огледах апартамента отново. Харесваше ми.

-Кварталът е добре осветен и оживен. В близост има магазини ,поща ,цветарница.....

-Приличам ли на мъж ,който посещава цветарници ,госпожице не сте мой тип? -аз се изхилих. А тя повдигна вежда неодобрително. Аз изкопирах гримасата и.

-Изобщо не ,господин Алистър.

Силен гръм процепи небето и ярка грозна светкавица проблясна. Облаците се събираха и надвисваха над града като тъмна пелерина.

-Добре дошли в Лондон ,господин не сте мой тип!

КЕЙТЛИН

Подреждах орхидеите на рафта. Колко са красиви само. Усмивка плъзна по лицето ми. Нямах търпение семестърът да започне. Щях да сбъдна мечтата си.

Звънчето на вратата извъня. Вдигнах поглед готова да обслужа първия клиент за деня.

-Добре дошли. С какво да ви помогна?

Усмивката ми леко се смали щом видях клиента. Казваше се Пол. Беше приятел на Ракел. Черните му очи ме привличаха повече от позволеното. Младото му лице изглеждаше прекалено красиво в моите очи. Да,падах си по него. Но не и той по мен.

-Хей, Пол. С какво да ти помогна? Ракел ли търсиш? -бузите ми се напълниха с руменина. Плъзнах ръка по косата ми приглаждайки я. Гласът ми изтъня както всеки път ,когато той е наоколо.

Той се усмихна и аз вътрешно запърхах.

-Ъм искам голям букет. Мнооого голям. С бели и червени рози.

-Б-букет? -запелтечих.

-Да ,за една красавица са. Да видим дали ще ми излезе късметът. -той ми намигна и си намести часовника. Сърцето ми изтупа в гръдния ми кош. Топлата ми усмивка се изпари на секундата.

-Ще ти направя най-красивия букет.- продумах и се захванах за работа. Навън грозно изтрещя светкавица.

-Да ,все пак е Лондон. Тук е вечно така. Свикна ли вече с меланхоличната обстановка тук?

-Да, тук ми харесва.

Увих розите в хартия и ги напръсках с освежител. Какво би било ,ако аз получа такъв букет? Може би никога няма да разбера. Тъпа ,Кейт! Как можа да си помислиш ,че момче като него би се интересувало от теб? Каква жалка глупачка!

-Ей! Тук ли си? Слушаш ли ме?

-Извинявай. -изграчих и му подадох букета. Наистина се постарах. Той си изкара портфейла ,но аз поклатих глава в несъгласие.

-Не ,подарък е от мен. -усмихнах му се отново топло ,въпреки гадното чувство в стомаха ми.

__________________________________

Здравейте! Какво мислите за новата глава?Дали пътищата им ще се пресекат отново? Предстои да разберем.🥰