𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)

Part 14

ДЖЕЙКЪБ

-Е госпожице ,Бел? Имате ли някакво обяснение? От камерите ,които ,,случайно" изчезнаха се вижда как влизате в тоалетните минута след сестра ми. -гласът ми издаваше болката и омразата ми.

Тази кучка гледаше с отровните си змийски очи и се подхилваше. Психопатка!

-Да,аз бях. -каза самодоволно.

-Значи признавате ,че вие - Джесика Бел сте истинската убийца на Ашли Алистър? -казах и погледнах Скот ,който ми казваше с поглед успокой се.

-Да. Мразех я. Тя беше по-добра от мен. Не може да има по-добра от мен. АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРАТА. Всички я обожаваха. Трябваше да се отърва от нея. -говореше с такава омраза, което ме караше да я убия на място.

Скот ме хвана за рамото дърпайки ме назад.

-Отдръпни се! -излаях му насреща, но той не отстъпи.

-Първо я ударих в плота,след това и нарязах лицето. Беше прекалено красиво. Доста забавно бе. А след това я довърших. Хвърлих ръкавици и излязох сякаш нищо не е станало. Онази глупачка....как и беше името? Кейла ли? Тя просто влезе в тоалетната след мен и майка ми оправи останалото. Плати да лъжесвидетелстват ,ако не искат те да са следващите. -тя се хилеше като луда.

Тази беше за психиатрия.

Скот се приближи към нея и заговори:

-Джесика Бел обвинена сте в убийството на Ашли Алистър! Водете я! -полицаите я хванаха под рамо и я изкараха навън.

Аз се взирах във видеозаписите. Ясно се виждаше как влиза след сестра ми ,а след това излиза . Минута след нея се показва Кейтлин ,а след това излиза пищейки. 

-Ще и издействам доживотен затвор. На нея и на долната и майка. -извиках и забих юмрук в стената.

-Най-важното е ,че истината е наяве.

Взех си якето обличайки го. Трябваше да направя нещо.

-Къде? -попита объркано Скот.

-При Кейтлин. Ще я измъкна от затвора.

КЕЙТЛИН

Стоях в стаята за свиждания чакайки. Вратата се отвори и влезе....началник Алистър? Погледна ме с наситено сините си очи. Този път не ме гледаше с омраза.

-Ключовете. -каза и подаде ръка към надзирателя. Той му подаде ключовете за белезниците и ни остави сами.

Аз мълчах и чаках. Защо му са ключовете?

Той се приближи към мен и застана на сантиметри разстояние. Погледнах нагоре към него. От близо беше още по-висок..... и още по-дяволски красив.

-Ръцете -дрезгаво изрече и аз веднага ги вдигнах. Той бавно и внимателно ги откопча. Гледах го ококорено. Какво правеше?

-Началник Алистър......? -той ме прекъсна.

-Кейтлин Донован ,обявявам ви за невинна в извършване на убийството на Ашли Алистър.

Замръзнах. Какво каза той? Невинна?

Той ме погледна в очите. Гледаше ме тъжно и гузно. Може би заради начина ,по който се отнасяше към мен.

-Свободна си. -прошепна и се обърна тръгвайки си.

Аз съм свободна.